ЗАЩОТО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ!

ОТ: НОРА ВАЧЕВА

Откарахме с онлайн обучението до края на учебната година. Съгласихме се с всичко. Доста родители опознаха отново децата си, някои пък хич не им пукаше. Вярно е това, което се върти из нета – „ Родители, наближава краят на учебната година и скоро ще разберете какви са оценките ви!“. Така си е, няма спор.

Сега обаче на дневен ред са НВО и ДЗИ. Ама подписки текат, ама оплаквания валят, ама претенции колкото си искаш. Не знам кое е по-правилно, честно! Не знам, но знам, че не ми се иска да съм на мястото на министъра и екипа му. Ама, в крайна сметка, дето се вика, нали за това им плащат. Всеки да си бере гайлето!

От една страна съм против провеждането им, защото все още не се знае как точно ще протече всичко. Да не говорим, че масово се знае, че списъците с квестори са готови, ама щели да ги пуснат в последния момент, за да не завалят болнични. Другото двайсет е заплащането на квесторите. Само и само да се съгласят/ то пък къде ли мърдат, българският учител е изпълнителен/, вчера е договорено допълнително заплащане за ангажираните с НВО и ДЗИ и допълнителен отпуск за непедагогическия персонал. Маски? Предпазни облекла? Бе то за лекарите няма, та за нас ли?! Не ми се вярва.

Сега да кажа защо съм против. Колкото и да се напъваме и да се убеждаваме, че всичко е наред, ясно е, че нито 7-ми, нито 12-ти клас са подготвени достатъчно за изпитите. Няма как да стане онлайн. Колкото и материал да махнат, все тая! То при някои и на живо не става, камо ли пред монитора. Живата връзка си е друго нещо, тук няма спор. Другото, за което се сещам, е да се кандидатства по успех. Така де, ама… Дошъл някой от село, пълен бележник с шестици, дето не се знае колко са шестици и хоп! – вътре на първо класиране.

Ако нашите управници не знаят какво да правят, да вземат и да поразпитат по света. В крайна сметка, да не сме само ние в това положение? Да не би само ние да имаме училища и университети?! Поучете се, да му се не знае! Попитайте, няма срамно в това!

От друга страна, само на живо децата могат да се явят на изпит, че да са уж по-реални резултатите. Дано им дадат нещо по-лесничко, като за 1-ви клас, че да се справят повечето. И дано няма много грешки, че като гледам уроците по телевизията, чудя се какво да обяснявам на детето вкъщи. Защо тая другарка казва „ходиме, мислиме, правиме“, пък аз говоря, че това е грешно? Тука работата стана – върви да спориш с телевизора!

 Ама и да не е лесно, скалата лесно се променя, нали?

И тук веднага ми идва на ум сериалът“Чернобил“. Сигурно сте го гледали, ако сте пропуснали, непременно го вижте. Българският учител е точно в същото положение и сега ще поясня. В един от епизодите става ясно, че само ръчно може да се обезвредят кранове с вода в наводнено подземие, за да не стане още по-лошо положението. Нужни са трима доброволци, които да влязат вътре. За тях е сигурно, че предвид радиацията, ще са мъртви до една седмица. Това се знае от другарите по висшите етажи, но на събранието се казва следното: „ Ще ви дадем по 400 рубли, ще ви повишим и т.н.“. Навиват ги хората, ама и те не са глупави. В крайна сметка, като става ясно, че никой не иска да загине, другарят Шчербина се изправя и вади здрава реч от сорта на:“ В нашите вени от хиляди години тече кръвта на саможертвата. Вие ще влезете, за да спасите останалите. Трябва да влезете, защото трябва да се направи!“

Та и ние така, другари. Ние ще идем на матурите, защото трябва да се направи! Кой ще оцелее е друг въпрос…

 Бог да те пази, български учителю!

(Visited 453 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: май 12, 2020