ЗЪБОВЕ

ОТ: ТРАЯНА

Ако има нещо, което много, много да мразя, това е ходенето по зъбари. Ма как пък нямам здрав зъб! Мине, не мине и айде пак ме зачатка някоя дупка. Каква дупка бе, брате?! То моите живи кратери! Пък как ходя на зъбар, не е истина. Дъщеря ми започна работа при една зъболекарка и първия път, като ме видя на стола, не само се попика от смях, ами мисля, че получи и душевно разстройство.

– Ще ме болиииииии! Нееееее! Умирааааааааааааааааааам!

– Ще те боли! Така е! – Тя пък хич не ми цепи басма, корава жена ви казвам.

– Не ща!

– Отваряй!

– Ще удрям, да знаеш!

– Отваряй!

– Майкооооооо! Умирам!

Зъбарката хич не й дреме, щото ме знае, пердаши с тая машинка и си свирка. Накрая чувам дъщеря ми тихичко да я пита:

– Бе ти как я изтрайваш?!

Не знам какво й каза, ама и двете много се смяха.

Малкият и той като мене. Дупка до дупка, на дупката други две. Той се куртулиса за малко и скоро не е изревавал, ама каката и бащата са отврат. Тия имат по една пломба за целия си живот! Не е честно! Какви са тия роботи бе?! Ние да мрем, те си живеят живота! На всичкото отгоре не са им излезли и мъдреците. Аз моите ги издъних до един, че ме смляха от кариеси и болки, те – не!

Дъщеря ми за своите 21 години е ходила таман веднъж за зъбове. Това лято обаче се оказа, че трябва да й се махнат всички мъдреци, щото ще слага алайнери, пък само така можело. Като чух какви пари са тия ал@йна, направо ми прилоша! Ама тъй или иначе, трябва да се вадят тия мъдри зъби, няма накъде. Почвам да търся добър хирург. Тъй де, ама добър, значи и скъп. Щото то безплатен обяд няма, пък безплатен зъбар хептен. Намираме, препоръчват ни и запазваме час. Детето притеснено, аз също, операции 4 ще се правят. Отиваме в кабинета. Ма какъв кабинет! То жив хотел с рецепция и всичко, каквото си трябва.

– Госпожо, Вие не можете да влезете!

– Ама…

– Само пациентката, моля!

Оставих аз детето и зачаках долу. След половин час излиза то – надуто като тиква и точно тъй ухилено.

– Как мина?

– Супер, ама малко фъфля.

– Карай, туй да е!

– Майка ми, то туй е извънземна работа.

– Що?

– Щото от мен се иска само да стигна до кабинета.

– Че що?

– Щото  само влизаш. Стъпваш и калцуни ти се хакват от една машина на краката. Вземат ти якета, чанти и лягаш. Значиииии, вътре е като в космически кораб. Първо, всичко е издържано в еднакви цветове. Даже лигавника, наметката, кърпичката и чашката за плакнене са в един цвят. Докторът и сестрата също в еднакви цветово дрехи. Машината му се пуска с пръстов отпечатък бе, жена! Пък каква музика искаш, пък да вдигнат ли щорите, та гледка да имаш, пък филм  ли да гледаш, пък само карти не играхме. После ми сложиха упойка, хич нищо не разбрах. Остават ми още три, ама хич не ми пука!Много са готини!

Ма готини са, няма дума! Като знам какво плащаме, остана и да не са готини. Но чак в такава зъбарница лично аз не съм влизала. Обаче се наложи да заведа майка ми в старата стоматология в града. Там си е все така – старо, старо, как не пада не знам. Огледаха й зъбовете, поискаха снимка. Имало рентген на втория етаж. Отиваме ние, влизаме. Една любезна женица, усмихната, грешка няма!

– Вие влезте тук, вие изчакайте там.

Седя и се озъртам аз. На бюрото на жената гледам една духалка. А! Каква е тъз работа бе?! Тука отоплено, пък що е хакната тая духалка да й духа в лицето не ми е ясно.  То и аз съм бая зиморничава, ама чак пък толкоз. До нея пък стара нощна лампа с метален лампион, от ония, дето всички ги имахме. С метален накрайник и можеш да я извъртиш накъдето си поискаш.

Щракнаха зъбовете и жената се скри зад един параван. Излезе след малко, държи снимката. Чак ей ся разбрах каква е работата. Държи жената с два пръста снимката. Пуска духалката, изсушава, а после пуска лампата и нагрява. Направо се облещих! Да му се не знае техниката и намярата! Ама върши ли работа? Върши! Пък на всичката тая любезност  от страна на рентгеноложката, въобще не мога да се оплача. Сега…какво ще се види на снимката не знам, ама снимка имаме ли – имаме!

– Мамо, ти що не заведе баба при моя зъболекар?

– Щото, майка, още 66 години баба ти да живее, не може изкара пари за тоз хотел, дето ходиш ти! За 20 лв. толкоз!

Та, така, уважаеми зрителЕ. Не си стискайте много зъбовете, ако нямате излишни пари. Приказвайте си глупости на всеослушание, белки ви се проветряват венци и пломби, та да не стигате до зъбар!

(Visited 321 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: януари 3, 2021