За мама…няма!

От: Траяна

Есенно временце, пълен пазаря до чюшмята (както викат наш`те лелки) със сергии. Наредили едни зелки, тамън на мойта зелка мязат – рошави, кръгли и съвсем зелени. А пък ний у нас си обичаме кисело зелце – де с мръвка, де с оризец, де само с ракийца – както падне, зависи колко ни е ударила кризата. Само дето има голем проблем – кът наредим пусто зеле в кацата и се почва едно чудене и маене – аджеба кой да го претака и как точно. Половинът държи един гумен маркуч и ме овиква:

Духаш, претакаш, сетне леко смучеш навътре и пускаш в кофата. Не се научи, еееееей, няма оправия с вас жените. За нищо не ставате.

Детето седи и гледа умно, то и без туй зеле не яде, ама стои за компания и лаф.

Аз се дърпам, не ща да вадя с маркуч пуста саламура, че повечето нагълтвам и все ми се чини, че ще се удавя.

Тъй ли само ний не си купихме бидон с канелка – хем по – лесно, хем по- интелигентно някак си! Пуснеш си я канелката, развийш си я и си църцори саламурката в кофата. Ама на кого да разправяш! И тъй си я карахме до оня ден.

Влизам с детето в кварталната бакалия. Всички ни познават, радват се на малката, питат туй-онуй. Пълним ний кошницата и айде на касата. Касиерката навирила ролки, джвака една дъвка и се хили на детето:

– Я, да видим какво сте си купили днеска. На тате луканка, на тебе шоколадче, ами на мама?

Детето я поглежда сериозно и казва:

Тате каза, че за мама няма, като не ще да лапа маркуча…

Жената червена, аз зелена, изхвърчаме от бакалийката и се чудя да рева ли, да се смея ли, детето ли да бия или баща му. Както и да е, вече зеле не правим, а и в тая бакалия не ходим!

(Visited 860 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: ноември 23, 2019