ЗА БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ

ОТ: ЛЕНИ

Аз имам брат. Подлог, сказуемо, пряко допълнение. Това е простият синтактичен разбор на това изречение. Но всички, които познаваме езика, знаем, че синтактичният анализ не говори. Говорят само значенията. Смислови редици, които езикът ни се бори да претвори в усещане и разбиране.

Брат ми е моят спасител. Вероятно нямаше да пиша това, ако той не съществуваше. Нямаше. Но понеже ролята на подлога се допълва точно от прякото допълнение, то моето изречение е правилно. Не граматически само.

Загубихме майка. Физически. Но за простите човешки същества като нас, физическата загуба е страшна, тежка и невъзможна за преглъщане. Ние не я преглъщаме. Не знаем как. Но брат ми, това светло мое пряко допълнение, ме държи за ръка във всеки пряк и преносен смисъл на думата. Държи и не изпуска. Нищо, че аз му тежа. И тежа много. Знаем си с него стъпките, знаем си мислите и думите си знаем дори. И в светлото, и в тъмното. Той няма да ме загуби, аз все така ще стискам ръката му здраво. Аз имам брат.

Тя прегръща силно. Толкова силно, че да вземе болката ми. Тя плаче с мен и се смее. Тя ме чува. Слуша ме и говори, за да спра да говоря глупости аз. Тя ме лекува. От всеки ужас и страх. Не знам как го прави, но ме изправя всеки път щом реша, че искам да падна. Тя ме пази. От моите страхове и кошмари. Раздухва ги като вятър и дъжд, и мъгла..Тя е слъчевото момиче, което не зная защо не спира да ме обича. Тя ми купува гривна за рождения ден, защото знае, че точно тоя рожден ден аз съм го забравила. Знам защо го прави. Тя е просто такава. Едно светло момиче, което няма как да спра да обичам!

Аз имам снаха . Не, нямам. Аз имам сестра. Тя също е мое светло и пряко допълнение. Синтаксисът е хубаво нещо. Той определя връзките, за да ни се случат значенията.

(Visited 133 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: януари 7, 2021