ОТ: ТРАЯНА

За тоя 14-ти Трифоно – Валентино – Зарезано – не знам какъв си празник реших и аз да се направя на домакиня. Хайде, викам си, за тая и бъдещата десетилетка да направя нещо за домашните любимци. Ще взема да врътна едно тирамису. Тъй като ще е само туй, няма просто да пльосна сметана, бишкоти и маскарпоне, ами ще се раздам като министър на ваксинирВане.

Не че съм от най-кадърните, ама понякога се старая и аз, какво да се прави. Което означава, че вадя оная порцеланова трикилограмова тава, която може да те убие или най-малкото да ти строши крак и доведе до трайни физически и психически увреждания, ако случайно я изпуснеш. В нея ще хакна поне 2 кила тирамису, та да има поне до вечерта. Щото у нас се яде, не се ближе.

Вадя яйца, деля жълтъци, белтъци, разбивам, пръскам, пустосвам, сетне почвам да правя великия крем Забайон. Демек 258 часа сгъстявам на водна баня жълтъците със захарта. Сетне още толкова време ги изстудявам. През това време на всеки 5 минути удрям по малко ром, да не би да изветрее, докато го хакна в кафето за бишкотите.

Докато стане време за нареждане, вече съм се ухилила до ушите и ми е все тая какво ще стане. Като оня дядо, дето снаха му бъркала захар и яйца, бъркала захар и яйца, та да направи кекс. Накрая казала:“Тате, май нищо няма да стане.“ Пък дядото дълбокомислено отбелязал:“Снахо, толкоз захар тури, че и л@йна да са, ще ги ядем, не бой се!“.

Наредих кремове, кафета, бишкоти и се захванах да плескам всичко това в произведение на изкуството. След тоя пусти тъмен ром, не стана точно произведение, но пък си беше жива абстракция. Оставих го да отлежава и захърках блажено. Празникът мина и замина, но да не повярваш, тирамису мъничко остана.

Лежа си вчера аз обичайно на дивана и се сещам, че мога да ударя, ей тъй, както си лежа и цъкам карти на компа, едно парче от тая абстракция, която милостиво са ми оставили или просто не са докопали. Така де, ама няма никого около мен. Трябва да спомена, че легна ли на дивана, ставам само при голям пожар, иначе извъобще! Което означава, че всеки вкъщи избягва да влиза, за да не го емна за нещо. Само поглеждат от вратата и бягат назад. Тъй де, ама таман взе да ми се изчерпва търпилката и малкият се обърка, та взе, че влезе. Я дай на майка си тавата с тирамису.

Ъхъ…

Дай, дай, тъй и тъй си влязъл.

Мъхъ…

Обаче донеси и какаото, да ми наръсиш малко.

Тук трябва да поясня. Синът ми яде тирамису без какао, да не би нещо да вгорчи перфектния му живот на дистанционно обучение, демек лежане, спане, почесване, ядене, спане и пак почесване. Да не забравя и фитнеса, щото той е много важен особено към 2 през нощта. В резултат на това, веднъж го забърсах с белина, щото беше застанал в банята и му обърках плочките и фугите с тези на туй ми ти помещение. Пък самото тирамису отлежава без какао, щото бях чула, че се ръси непосредствено преди поднасяне, иначе туй не е никакво ми ти италианско тирамису! Смея ли да споря аз с великите умове! Никогиш!

Айде, стига се мота!

Няма!

Добреееееее….

Хич не ме чака да изрека последното“е“ и беше тропнал тавата на масата.

Какао казах!

Няма!

Като ядеш ти, донеси какаото!

Няма пък! Не трябва да ядеш сладко!

Рядко си мързелив!

Не съм! Аз съм загрижен!

Мързелив му се вика на туй!

Не! Все ревеш, че си дебела! Няма да ядеш!

Не съм!

Каквото и да си мислиш, фактите говорят! Няма да донеса нищо!

Аз кротко си мълча. Наяжда се и носи какаото. Започва да ръси.

Бла….

Не! Да не си посмяла да ми благодариш! Това е още по-гадно!

Кое?

Да не искаш да направиш нещо, да го направиш и оня, дето знае,че не искаш, да ти благодари! Не, мерси!

Че що ми го донесе тогава? Нищо не съм казала!

Не си, не си! Ти не говориш! Ти гледаш така, че онзи насреща ти знае, че ще умре! Не, сигурен е, че ще умре, ако не направи, каквото поискаш! И да, ще измия поръсвачката и ще я прибера! Не ме търси повече! Даже ще си заключа стаята!

За дъщеря ми, която е кротка и мила, когато поиска, не съм сигурна, че съм я раждала аз! Но виж, това дете съм го родила аз! Щото тя тая круша не ражда ябълки!

Не знам що си мислят тия деца, че ще ги убия, та да ги и лежа после. Не им ли иде на акъла, че ми е по-удобно да ми прислужват, докато съм жива/ което няма да е дълго, ако остане на тях/. Такъв добър човек съм! Даже почти не говоря, когато искам нещо! Просто с поглед ме разбират!

Пък тирамисуто беше божествено!