Все така

От: Мария Николаева

В малка къщичка на улицата до нас живее мъж на около 76 години, сладкодумен, винаги ще намери някоя история, която да ти разкаже. Често се засичахме, докато разхождах кучето. Преди време просто изчезна. Видях го днес сутринта и цял ден не ми излиза от ума. Влачеше единия си крак. Получил удар. Едвам говори, почти не му се разбира, но пак не спира с историите си, а тази ме стисна за гърлото. Теглил бърз кредит, но не могъл да го изплаща и се притеснил, уплашил се, от страх получих удар, казва той, а после бързо сменя темата – кой ще е кметът, нали си журналистка, сигурно знаеш. Не знам, свивам рамене аз, защото вече наистина нищо не знам, а той ме гледа едно такова странно. Не може да е все така, казва ми и продължи по дежурната си разходка от единия край на улицата до другия, която лекарите му препоръчали. Така и не го питак как не може да е все така, но май и нямаше смисъл. Ето такива истории, съвсем незабележими наглед, не ми дават мира понякога…

(Visited 63 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: октомври 28, 2019