УМИРАЙ ТРУДНО 2020!

ОТ: ТРАЯНА

Имало, моля ви се, някаква прИмоция някъде си, някога си. Ама много хубава била. Обаче, за да свариш, трябвало да се иде рано, та да се вземе туй термобельо, дето хасъл е на промоция. Аз спрях да слушам още на думата“рано“. Нямам такава дума аз в речника си.

– Майка ми, ти ще идеш с колата!

– Ко?

– Ти, ти! После на работа и си готова!

– Що аз?

– Щото си по-нахална.

– Моляяяяяяяяяяяяя?!

Ама как говорите на майката си вие бе?! Не се казва „нахална“, казва се „оправна“. Гледай как интелиджент звучи някак си, те ще ме изкарват нахална простакеса, моля ви се!

– Вие да сте ме виждали да ставам рано? Питам! Аз за разкрасяване не се надигам рано, за работа едва си надигам снагата, за сватбата си се успах, те рано да съм идела! Аз бельо имам! И в колата имам загряваща седалка, не ща!

– Айде деееееееее. И без това после си на работа.

– Молим ти се!

– С молитви не става! Нещо друго дайте – мивка, чинии, миялна, пералня, а-у, нещо такова.

– Добре, само иди.

– Ще ида след работа.

– Недей бе, ще свариш някой зелен или пембян коридор, ще забравиш или всичко ще е свършило, сега трябва да идеш! Утре сутрин!

– Оффффф беееееееееее! В тая карантина ли, пандемия ли къде ще се фърляте с туй бельо? У нас голи ходите, сега термобельо.

– Ходим, щото е 30 градуса, заради тебе!

– Щото няма как да стане 35! На мен ми е студено, нали виждате, че си смених летните със зимни терлици.

– Ще изчистим навсякъде, обещаваме!

Еми ще ходя, какво да се прави. Как се надигнах само аз си знам. “Човек само когато знае к’во му е, само аз си знам к’во ми е“. Магазинът отварял в 8:00. В 7:57 аз паркирам.  Пила съм само две глътки кофеин, само една цигара и се влача като кьорав кон на нива. Като видях каква тълпа се е завихрила, направо рязко се разсъних. Брех! Да му се не види промоцията! Тия баби едва ли ще са за моето бельо.

Хукнах за количка. Голяма грешка! Тия без количките са по-бързи, щото не се ръгат на всеки завой в рафтовете. Таман пред мен затвориха вратите. Абе ееееееееееееееееееей! Много хора сме били. Ми вий магазин като централен площад в чужбина имате, ний сме били много. А-ха да се развикам и отвориха. Нещо се закеркенечила електронната система, но беше за кратко. Пък аз съм с количка, щото се оказа, че и лимони искали, филе някакво, не знам какво си още, пък аз да не съм шесторъкият Шива!

Къде е туй пусто бельо, че и термо? По едно време ми светна, че ще е в най-голямата търпана. И верно! Хвърлих обратно лимоните, сетне ще ги събирам, и хукнах. Хората наредили всичко по размери, по цветове, ама…, докато е било затворено. Сега всеки дърпа, къса със зъби, хвърля, малииииииииииии – чудо! Пък каква дистанция пазим, не ви е работа! Г@з до г@з и до него друг г@з! Добре, че инфаркт, инсулт, алармираща простата и тендовагинит не се хващат по въздуха. Иначе щях да съм заразена с всичките, като гледам възрастовата група.

Ни размери се видят, ни номера, ни цветове. Грабят, късат, мерят, хич не гледат.  Света Дево от Гваделупе и ти, Доксан Докуз от Айтос! Бе луди ли сте вий бе?! На ски ли ще ходите не ми е ясно. Ковид за вас няма ли?! Една баба снима с телефона си, праща, пита. Друга, по-отворена, си е пуснала видео чат, та се консултира с внучката. Ръгнах двама трима, понастъпих няколко, ударих няколко лакета, само дето не извадих очите на останалите и се вредих. Верно съм оправна! Ма то аз човек ли съм да търся нещо обичайно?! Най- големият и най-малкият размер ми трябват.

У нас народът яде, не си играе, само аз съм като японска гейша в краката и си купувам от детския магазин обувки от 34 до 35 номер, другите четиридесеттака отдавна са го минали. Къде е туй бельо?! Тука пък имало промоция на ботуши за ски. Жива да не бях! Айде на другия щендер, пак блъскане, бутане, скубане, плюене, бой на умиране. Хвърчат очила, ченета, протези. Ще ми се прави Брус Уилис, че умира трудно! Ела виж в България, пич, хич не ми се прави с тоя патлак! Аз, ако имах пистолет, щеше да видиш ти трупове и чудо! Направо по едно време щях да им правя събрание на тия луди хора, в това число и аз де. На всичкото отгоре, не стига, че търся три различни размера, ами и цвят иска народът! Пък блузите на едно място, клиновете на друго, пишман станах! Такова млатене няма и в американския футбол, честно! Награбарих всичко и вече спокойно си събрах лимоните, филетата и другите чудеса.

Отворих си приложението, активирах си купоните и о! Игра! За всяка бележка за поне 20 лв. има томбола. А сега ще видите вий кон боб яде ли, магаре леща пасе ли! Разделих си покупките на 20 места и зачаках с кеф. След мен се изви опашка, не ви е работа.

– Госпожо, всичките ли са Ваши?

– Мдааааа.

– Ама поотделно ли ще маркираме?

– Мдаааааа. Не са за мен. Трябват ми касови бележки, да ги дам на хората.

– Емииии…добре.

– Ще плащам с карта.

– Всичките ли?!

– Мдаааааа.

Момчето пребледня, посиня, огледа се нещастно и захвана да чатка на касовия апарат. Пък с карта става бавно, пък бележка от касата, пък бележка от банката, пък наново въвеждай, пък чудо! Ама аз не бързам.

– Отваряме каса номер 2!

– Отваряме каса номер 3!

…номер 4!

Така някъде до 10. Отваряйте вие, отваряйте, аз, като се гъчих с тоя народ, не видяхте ли, че сме хора за 20 каси, какво ми се мотате?! Половин час по-късно бях останала само аз на тази каса, таман дишах спокойно. А-ха да тръгна и се сетих.

– Забравихте ли нещо? – момчето се втрещи направо.

– Аааааа, нищо, само да ми цъкнете приложението, споко!

Видях как облекчено въздъхна, попи потта си и каза на микрофона, че излиза в почивка. Аз спокойно си натоварих каруцата, направих се, че не виждам злобните погледи, и си излязох като пич. Ще го запомня туй ранно пазаруване, ама и те дълго ще ме помнят! И повече не ме интересуват никакви промоции, прАмоции и разни други простотии. Поне за тая година де…

(Visited 173 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: декември 7, 2020