От: Нора Вачева

Училището е ад, който ври и кипи! Докога?! Ад за учителите, ад за учениците, ад за родителите! Пиша това по повод поредната случка в едно старозагорско училище. По случайност някой е снимал и това стигна до медиите и хората. Като хиени журналистите се нахвърлиха на горещата новина. Госпожата не знам коя си, шеф на РУО обясни, че трябва веднага да се подаде сигнал. Тъй ли? И какво от това?! Това ли ще оправи нещата? Поредният доклад, забутан нейде в папките. Сега щяло да се работи с ученичките. Тъй ли? И даже се извинили една на друга. Това да не ви е детска градина, защо се правите на маймуни? На въпроса какво ще е наказанието за побойничката умело се прехвърля вината на педагогическия съвет. Няма да я изключат, само гледайте. Процедурата е такава, че докато се стигне до изключване, или ще е мирясала тая девойка, или ще е поступала още няколко души.

Смея да твърдя, че побоите са ежедневие, но просто не се снимат постоянно. И ако някой твърди, че в неговото училище няма такива, или умело лъже, или си мисли, че някой му вярва и му се възхищава. Още от първи клас ритането, биенето, псуването са нормални неща. Такива псувни се носят, че и аз не мога да ги подредя точно в такъв ред. До 4 клас още имат някакъв страх и началните учители успяват буквално да ги озаптяват къде с добро, къде със заплахи, но нагоре адът се стоварва с целия си ужас върху всички.

Класната стая е бойно поле, коридорите, тоалетните също. Тормозът е психически, физически, кибер и какъвто още ви дойде на ум. Вниманието в час не се задържа повече от десетина минути. Репликира се, обиждат се наред учители и съученици, псува се, вика се. И да искаш да ги научиш, те не искат. Децата пък, дето искат да учат, са „зубрачи“, „тъпанари“, „смотльовци“ и биват смачквани по всякакъв начин. Какво искат днешните ученици? Лесно е и не е много – да правят, каквото си искат, да не ходят на училище, да имат много пари и по цял ден да стоят на телефони и компютри, да има за ядене. В общи линии е това.

Разбирам, че на политиците са нужни послушни и неграмотни хора, но дават ли си сметка, че точно тези хора ще ги лекуват/ не дай си, Боже/ след време, ще трябва да работят все нещо, а те нямат не само умения, но никакъв морал и ценности. Скоро спорих с родител, не, не спорих, а слушах. Детето му наби друго – говоря за 1-ви клас, и майката съвсем тържествено ми заяви, че тя го учи така, защото трябва да оцелява. Да не съм посмеела да го пратя при училищния психолог, защото ще ме разнесе по телевизиите. Браво! Аферим, машаллах!

Има и учители, които успяват все пак да постигнат ред и тишина в стаята и да проведат нормален час, но те се броят на пръсти. Останалите с ужас се чудят дали няма да изпуснат някоя дума или да бъдат заснети с устройство и пуснати нейде в ефир. Не им стига бумащината, не им стигат безумните изисквания, всеки ден нови заповеди и претенции на родители и ученици! За лични проблеми нямат време, защото те са 24 часа на работа. Не, не са в училище, но телефоните им прегряват от разговори, случки, помирявания, и какво ли още не.

Съжалявам и родителите, защото те са точно от това поколение, което след демокрацията позна слободията, безнаказаността, и сега възпитава точно така чадата си, защото не знае друг начин. Идват след поредния случай и се делят на две групи – едните клепат, червят се и не знаят какво да направят, срамуват се от постъпките на отрочето си, но не виждат изход, очакват учителите да ги „поправят“ сякаш са счупена играчка; другите – нагли, надути, уверени в правотата си, заплашващи и размахващи безкрайното си его.

Днешните ученици имат само права! Те не носят отговорност за нищо не само в училище, никъде! Не трябвало да се страхуват, те били от новото поколение, страхът пораждал омраза и насилие. Питам ви аз тогава, какво пораждат безнаказаността, подхвърлянето на документи в папки и разговорите с родител? Нищо! Кръгло и абсолютно нищо! И не съвсем! Насилието ескалира и скоро няма да има побои, ще има убийства. На заплахата, че ученик ще бъде изключен, заради еди-какво си, отговорът е:“Не ми пука, да не сте само вие в града!“. Така е, не сме само ние, ама ти и там ще си същият.

Не искам висока заплата, не искам увеличение! Искам спокойствие, за да работя това, което е мое призвание, за да имаме умни и можещи, уважаващи, разбиращи деца! Не разбирате ли?! За да искат да останат тук и да отгледат тук своите деца!

Вместо да се чудите какви безумни изпити и наредби да измисляте, стегнете юздите на родители и ученици, престанете да убивате учителите! Извадете главите си оттам, където сте ги заврели, и просто направете нещо! Ако не знаете какво, питайте който и да е учител, ще ви каже. Господин министър и екип, влезте само в няколко часа, ама вие да преподавате, те така и не знаят кой сте, тогава нека си говорим. Много е лесно отстрани, от кабинет в министерството да се говори, нали? Каня Ви, елате на терен, после ще поговорим, ако сте все още живи и в добро психическо състояние.

Отдавна ми се иска да си направя училище. Не, няма да бия децата, но няма да търпя своеволия на родители и ученици. Ще бъде пълно, гарантирам ви! На опашка ще се редят родителите, децата не, но родителите им искат контрол и образование, поне част от тях. Няма да осъществя тази мечта, защото още в зародиш ще бъде смазана, смачкана от наредби, министри и директори на инспекторати, а моя милост ще бъде развята като мръсно знаме по телевизии и медии.  Но какво ми пречи да помечтая?

Сега ще си покоментираме, ще ме оплюят някои, други ще ме разберат и керванът ще си върви. Цели поколения остават изгубени в хаоса и безхаберието, наречени българска образователна система!