Турска баня

От: ТРАЯНА

Ханъми на хамам – трета част

Щом вече стигнахме крайната цел, положението рязко се подобри! Както е казал братът ром, помните ли?

„ – ПУлУжението зле, майка! Обачииииии…. Кифте – бир, кифте – бир и сУстУянието друг! На другото ден жената болен, дИСата и той, обачИ сУстУянието друг!“ Та и ние така!

Тук банята е разделена на две – мъжка и женска. Посреща ни усмихната и любезна туркиня, която се опитва да установи какъв език знаем въобще,освен жестомимичния, разбира се.

– Инглиш?

– Тц!

– Френч?

– Тц!

– Тюркиш?

– Тц!

– Роша?

А бакалъм! Знайм руски!

Пристига една рускиня, яка мамаша и ни показва менюто, та да си изберем какво точно искаме. То, че ще е баня, баня ще е, ама си има и екстри. Ние сме подготвени и избираме баня и цялостен масаж. Плащаме и ни питат имаме ли тривки, демек кесии за изтриване. Нямаме, само с гащите и дрехите по себе си сме. Вадят едни красиви тривки/ тъй им викаме по нашия край/, в женската баня са бели, обшити със златен и сребърен конец, а в мъжката черни.

– 20 лири, мадам!

Аз вадя 20 лири, Севда ровичка и ги докарва до 15.

– Няма проблем, мадам, 15 е добре.

Страшни търговци! С кеф ти вземат парите, ама вие това го знаете. Тоя път обаче съвсем ми скриха шапката. По пътя ни среща един турчин и предлага магнити. Не ми достигат няколко лири и той сочи цигарата в ръката ми. Единият магнит ми струваше една цигара. Търговци еееееееееееееееей!

Подават ни по един ключ и ни вкарват в малка стаичка. Вътре е приготвено всичко! Джапанки, сапуни, шампоани, пищимали, балсами и две пухени хавлии. Има и сейф за ценности, ако  си се шлипнал с диамантите си примерно в банята. Знаете как се ходи на баня, нали? Дибидюс гол! То и аз знам, ама как да ми се падне тъз баня баш в онуй време от месеца, когато точно без гащЕ не мога да се размятам. Слагам едно долнище на бански, препасваме пищималите и слизаме пак във фоайето. Пък красиво, пък чисто, пък ароматни свещи – чудо!

Пристигат две моми – едната е туркиня, другата – негърка. Подканят ни да влизаме. Топло, топло – кеф! Те двете са по бански. Влизаме в кръгло, бяло помещение от мрамор. В средата е традиционния турски таш/ камък/, за който споменах в първата част. Дават ни по един метален тас, измиват пред нас местата за сядане и таша и пускат водата да шурти. Оставиха ни 15 минути да се плацикаме, сиреч да се накипнем с топлата вода. Оглеждаме се ние, плющим се с тая топла вода, че бая бяхме намръзнали, и се кефим. Блести от чистота, покривът е полукръгъл, с малки прозорчета, от които светят звездите. Влизат двете мацки, слагат на таша по една възглавница и ние се пльосваме по корем. Вземат тривките, връзват ги на едната си ръка. И като ни метнаха, стопиха ни кокалите! Жулят бе, брате, не си играят. Жулят, щото тривките са от фина естествена вълна. Де-що имах мъртва и жива клетка, изпадаха до една.

– Севдоооооо, да знайш, че косъм няма да ми поникне вече, жено. Край! Ръждяса ми бръсначката!

Хилим се като пачи, девойките и те се хилят с нас, не, че нещо ни разбират, ама така – за атмосфера и викат:

– Пилинг, мадам, пилинг!

Бе да стане баба ми от гроба, че да ти каже на тебе! На туй, дето ти му викаш пилинг, тя си му викаше кир! Хвърчат от нас едни парцали, все едно за пръв път в живота си се къпем. Като стигна до задните ми части, девойката събра долнището на банския ми и няма да ви кажа де го навря. И сами ще се сетите. Бе пречи й, не може да си свърши докрай работата. Аз попреглътнах, пък тя продължи. След туй ни плеснаха по един по дупетата, ама Севда я бях предупредила за какво е туй и се обърнахме по гръб. И пак зажулиха тия мацки. Майка ми не ме е къпала тъй, казвам ви! Близо половин час ни триха и жулиха. Те жулят, ний се хилим. После ни вдигнаха, изправиха ни на крака и ни заведоха до курните – корито под чешма в баня, до което се сяда и от което се гребе вода за къпане. Че като почнаха да ни поливат с тия тасове. Ама той един тас да имаше поне 2 литра, само дето не ни удавиха…ама от кеф! Бяхме се зачервили като шопари. Пак ни изпукаха на таша и извадиха специалните гъби ли, какво е, не знам, на мен ми приличат на калъфки за възглавница. Правят в един голям леген пяна, пъхат тая калъфка в него и те обливат с тая пяна. На нас, както бяхме заврели от толкоз жулене, тая хладна пяна ни се видя като балсам. Като ни насапунисаха, че като ни лепнаха да ни масажират, майкооооо, кеф ви казвам. Хем къпят, хем масажират. Айде сетне по гръб, айде и там яко къпане и масаж. Размазахме се, вервайте ми. Пак ни опукаха до курните и ни изплакнаха. Сетне седнахме, наведохме глави и се почна миенето на коси. Плющят тая вода, ний със Севда де гълтаме, де плюем и се хилим. С шампоан и балсам ни удариха масаж и на черепните кухини, изплакнаха ни и бяхме готови. Таман да тръгнем и мойта туркиня вика:

– Дур де! Дур!

Демек да спра. Спирам аз. Взема тя един тас, пълен с топла вода, дръпва ми банския, излива ми водата изотзад и вика:

-Айде!

Паднахме от смях! Какво ли си рече тая жена – тъз проста българка, дошла на баня с бански, няма да си измие задните части, ми чакай барем аз да й ги полея! Увиха ни в пухени хавлии и айде пак във фоайето. Там ни чакат два дървени фотьойла и витрина с напитки. Каквото ти душа сака – безплатно. Половин час пихме кафе, аз пуших цигари и си вземахме банята, дет се вика. Като се напочивахме, то от кво ли се уморихме де, ни поканиха на втория етаж за масаж.

На мен ми се падна украинка и тя яка мамаша, увита с хавлия. Тури ме на едно дървено легло с дупка, пусна музика от телефона си и ме лепна. Мачка, мачка пръстите на краката и като стигне до петата – дум! дум!, изпращи ми два юмрука, та и там да ми оправи кръвообращението. Половин час ме маза и масажира тая жена. И както си стоях блажено, рекох по едно време да видя през дупката кво става. Докато й видя краката на тая жена и тя изчезна. Как скочи, как се хвърли на леглото тая яка рускиня, пардон украинка, не разбрах. Натисна ме на три места. Мен не ме заболя, ама не знам как съм изпукала, щото Севда през три врати е чула и извика:

– Жива ли си, жено?

Не само бях жива, ами сякаш камъни ми свалиха от гърба. Скочи туй женище, с всичките си сто кила, сякаш че нищо не е станало. И на нея много й  пречеше банският ми, ама знаете как процедират с него, няма да изпадам в подробности. Обърна ме по гръб и аз се облещих! Вярно, че си беше топло, обаче тая жена беше си хвърлила хавлията и пердашеше дибидюс гола! Мачка ме още половин час и не ми даде даже сама да се увия с хавлията. Накрая ми нахлузи и едни чехли на краката и ме изпрати по живо, по здраво.

Пак се изплющяхме на столовете, пак едене и пиене, цигари и кафета, пълен релакс. Оттам ни метнаха:

– Комшу, масаж на лице с ароматни масла – 5 лева! Масаж със зехтин и кафе – 5 лева! За вас промоция!

Бе то всичкото хубаво, ама ний нямаме време, кола и граница ни чакат! На един рафт наредени гребени, четки, професионални сешоари. Изсушаваш се, оправяш се и си готов! Севда, нали е по-чевръста, тръгна преди мене. Аз седя, омазана като пехливанин и викам:

– Севдоооооо, как се нашмули в дънките ма?

– Не бой сеееее! Направо се лъзнах вътре!

Тъй и стана. Хлъзнахме се в гащите си и айде обратно в колата.

– Траяно ма, знайш ли кво стана в хамама? Познай кво ми се прииска да направя, когато тая жена ме замасажира по корема?

– Какво да познавам! Що мислиш, че след тия дюнери, дет ги плющяхме на крак и се нагълтахме като патки с врели трици, мене не ми идеше и аз да си пусна душата! Ама се притесних, че в тоя купол, такава акустика ще падне, че ще гръмне хамамът!

Излязохме си като преродени, честен кръст! Е, Севда малко я бяха прежулили на врата, ама кефът цена няма!

На връщане през границата минахме за 10 минути. Ама то не за друго, ами щото като стигнахме до митничаря, дето пропуска, той пак пита:

– Какво носите? Месо, храна, цигари?

Колегата се смее и вика:

– Харем, харем, колега! Ханъми от хамам водя!

Хич не ни и проверяваха колата. Язък! Бая стекове с цигари щяхме да примъкнем. Помните ли оня стар виц, в който една жена разказва на приятелката си „С бати ходихме на панаир в съседното село. Него го биха, мене ме … таковаха. Другата седмица пак ни канят. Бати не ще, ама аз пак ще ида!“. Та и ний със Севда. Другата неделя пак сме там!

(Visited 530 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: декември 6, 2019