ТРИНАДЕСЕТ

ОТ: НИКИ КОМЕДВЕНСКА

Този свят превъртя. И лечение няма!
Във гърдите му чука студено сърце.
А на къра Стоян, метнал сопа на рамо,
води шарено куче и десет овце.

Този свят е на път да се срине тотално,
Бог отгоре задрасква последното днес.
Само долу Стоян като пряспа е бялнал
десетте си овце и овчарския пес.

Той така и не чу за световната лудост…
Хапна хлебец и сол и си легна към шест.
Сутринта се събуди. И божичко! Чудо!
Две овце се обагнили кротко нощес.

И се цветна на къра последното утро,
а денят се разлисти, от слънце облян…
Повъртя се бездомен и легна във скута
като третото агне на оня Стоян.

Този свят се затри! Падна в собствена бездна.
После Бог го издуха… Ненужно перце!
А Стоян, не разбрал, че светът е изчезнал,
още води тринадесет бели овце…

Ники Комедвенска
„Педя душа“

(Visited 66 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: април 28, 2020