ТЕЗИ ЧЕРЕШИ!

ОТ: ЛЕНИ

Преди време бях млада и слънчева, някаква такава като дъга, като летен порой, като сняг на Коледа, като кисела джанка в детска ръка, като зюмбюл дъхав в ръката на мама. Бях и се чувствах така. Като цветенце. Първо кокиче с наведена бяла глава и ситен дъждец, ръснат по нея, после иглика цветна и закачлива, лале, от онези с поне два цвята, люляк като трохи аромат (този най-дълго остана с мен), роза оранжево-жълто-червена. Бях. Последният цветен беше божурът. Той така бързо прецъфтя..

Сега съм като зимните круши. Те късно узряват и тях рядко ги пожелават. Обикновено от тях се прави компот. Не много сладък. Не е сред онези любимите и дори и не мечтае напразно да има очарованието на шепичка малини..алени. Не. Те се хапват с пръстчета и после пръстчетата с желание се облизват. Компотът се яде с лъжица, супена. и често не се дояжда.

Косата ми побеля. Чудя се дали ме дразни или повече почвам да разбирам, че животът ми се приближава към сенките.. Не си купувам боя. Подстригвам се сама. Изхвърлих полата 36ти размер и се спогодих с увисващия ми бюст. Не се срамувам. Безразлично ми е.

Само понякога не е така. Като днес, като в тази въздъхнала с дъжда софийска вечер. Напеченото, което ми краде силите, се смири. Изми се. Останаха локви. Като очи. Светват лампите. И е тихо, и малко по-лесно за дишане.

Излизам да разходя кучето. То прилича на мен. Но е по-умно. Имаме бърза среща. С едно момиче, което толкова леко обича. Тя някак обича света без да го мисли, без да го смята, тя „ей така“ го обича. Виждам я. и се сещам, че и аз така го обичах. Всичкото му. Преди.

Тя е светла и щастлива. Бебето ей сега е заспало и тя има минутки за друго. Дава ми ги на мен. И ми носи пликче с череши. Набрани от там, където за пръв път се е влюбило слънцето. И те са се влюбили в него.

Обливам ги със студена вода и си взимам няколко. Като хапче за спомени, които ме връщат в живота. Шарени спомени. Най-милите. Онези, с които заспивам без болка. Череши. От костилките им се раждат нови. Стига да искаш да вярваш. Аз зная една такава череша.

Лека нощ. Дъждът е чудесен приспивник. Нощта се разпуква и ти се иска.. още малко живот.

(Visited 96 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: юни 26, 2021