От: ТРАЯНА

Синът ми е осмокласник. Никак, ама никак не се вълнува ни от Омир, ни от Илиада, ни от Антигона. Помните ли едно време като ни кажеха „Сафо“ какви шушукания и какъв смях падаха? Щото знаехме, все бяхме чували за остров Лесбос, че и за лезбийки даже. Сега никой нищо не знае и не е чувал даже.  Ама да не се отплесвам. Трябва да направи открит урок по литература на тема „Старогръцки театър“. Почва да кърши ръце, че много нещо има като материали, че не ще да чете, щото никой няма да слуша, че не може и да го научи, не, че не може, ами щото е много, и най-големият довод е “Щото няма да ми трябва!“. Добре де, наистина никой няма да слуша 5 листа инфо, я да направиш, сине, ти една презентация с картинки, със снимки, все ще е по-интересно. Идеята я дава колегата, жив да си, Динко! Твойте добрини край нямат 🙂

Докато се сглобява всичко, мама вече спокойно може тя да изнесе урока, чак ми стана и на мен интересно. Никога не съм преподавала в горен курс и направо се обогатих мисловно, щото нямам спомени от време оно ни за театър, ни за драма. Сега ще ви занимая и вас, не за друго, ами може да ви потрябва нейде, знам ли. Че театърът се свързва с бог Дионис, най-вероятно знаете, хич да не – знаете, че е бог на виното и лозята. Та театърът възниква именно в негова чест, но… е напълно безплатен за всички граждани. Богатите плащали за всичко – за костюмите, за представлението, за декора. По 4 дни траели празниците и целокупният народ захващал да гледа веднага след закуска до късно вечер. Нищо, че е без пари, имало си и специални билети – симболони, на които има ред, място, зона за сядане. Държавата плащала на зрителите надниците за 4 дни, за да могат да седнат и спокойно да гледат представленията. Къде са тези времена ееееееей?!

Мога да кажа, че ходя много често на театър. Известните актьори не падат под 30-50 лв. за билет и цените отказват доста хора от това удоволствие. Най-много посетители има на безплатни представления, слава Богу, в нашия град такива не липсват. Възрастни двойки бързат да заемат местата си, облечени са като за театър – мъжете с костюм, дамите с рокля и перли или небрежно метнат шал, въобще някакъв детайл, който подсказва, че облеклото не е случайно, а точно предвидено за това мероприятие. Не е като да нахлузиш дънките или анцуга/ любимо ми е/ и да се пльоснеш с дъвка на първи ред. Народът е гладен не за зрелища, а за култура, която рядко може да си позволи.

По-интересното в древността е, че публиката участвала активно в представлението с реплики и ако спектакълът не отговарял на моралните й разбирания, не бил добре приет. Тогава не пляскали, а тропали с крака в знак на признателност, но това вече сте го чували. Другото нещо е журито, което оценява и раздава награди. Няма да познаете кой печели лавровия венец! Открай време, който плаща, той поръчва музиката! Та, именно богаташът, заплатил за представлението, получава най-голяма награда. Има си логика, няма да спорим.

А знаете ли откъде идва думата „комедия“? От думата „ода“ – песен и думата „комос“ – шествие на подпийналата тълпа, което се шегува и весели. Ми няма откъде другаде! Дето има алкохол, там има и смях, пък за чия сметка е съвсем друг въпрос. Имало си и специално време, когато се плаче – къде от актьорите, къде от публиката. Както и да е, няма да ви образовам повече. Ако сте като днешното поколение, отдавна ви е писнало да четете.

За друго иде реч. Решавам да разгледам десетина учебника по литература, за да видя как е представен урокът и дали няма да открия интересни факти, които да забавляват децата. Щото по цял ден чувам точно това – „Госпожо, скучно е в еди-кой си час. Не може ли госпожата да го направи по-интересно някак си?“.

На въпроса ми как точно да стане по-интересно отговор няма. Амииии, интересното в зоопарка, това е училище, нали? Явно тук ще се учи, в забавачницата може да е по-забавно. Пък и на учителите само за маймуни не им плащат, така че толкоз по въпроса. В първия учебник няма такъв урок, във втория също, в третия няма – почвам леко да се притеснявам. Поглеждам годината на издаване – 2017. Рекох, че съм объркала аз нещо, но не! Само в 2 учебника намирам точно този урок. Значи, който ги е избрал, щото сега нали избираме от една бала хартия учебник, ще го учи и преподава тоя урок. Който не го е избрал, ще си го прескочи. Ако щеш, Минке!

Иначе в програмата е заложена античността. Цитирам

„ Ученикът познава значението на понятието драма.

Познава значението на понятието трагедия.

Разпознава жанрови характеристики на трагедията, проявени в „Антигона“.

Познава значението на понятието трагически конфликт.

Обяснява развитието на сюжета чрез трагическия конфликт в „Антигона“.

Познава значението на понятието трагически герой.“

Ама откъде да ги познава бе, джанъм?! Сетих се! Нека учителят я мисли тая работа, нека се прави на шут и разнообразява учебното съдържание, щото и без това друго не прави, нали?!

Поне намирам нещо интересно – най-дългото представление се казва „Плешивата певица“ на Йожен Йонеско. Играно е точно 23 часа, 33 минути и 54 секунди! Това се случва през 2010г.  В Ню Джърси – САЩ. Ох, добре, че вече са били измислени памперсите, че не знам. По думите на зрители и критици пиесата била абсолютно безсмислена и безсюжетна. Значи са били на памперси, иначе  още на първия антракт народът би избягал светкавично. И докато си блъскам главата на тези велики учебници, дето куцо и сакато ги мисли и отпечатва, се сещам, че последно в една литература за 7 клас се оказа, че  Ботев е загинал в годината на моето раждане! Бил е само на 144 години! Ще спра дотук, защото ако продължа, би било кощунство.

Телефонът ми изпиуква – новини! Върти се стара статия, че учителите ще минават задължителни прегледи при психиатър. Не от учителите трябва да започнете, дами и господа, не от учителите…