ТАМ, КЪДЕТО…Е ТВОЕ МОРЕТО…

ОТ: ТРАЯНА

Всеки има своето място, своето кътче, което е само негово. Странното е, че за мен това не е родният ми град. И той има своя чар, носталгия по отминалите дни и спомени, но далеч не може да се сравни с едно друго място. Място, на което прекарах всички лета – цели 20 години. Албена…Курортът, наречен на Йовковата героиня – „грешна, но хубава“.

Толкова лета, изпълнени с радост, смях, море и златен пясък, ме връщат все към нея. Наскоро майка ми ме попита знам ли някакво място в Добрич, а аз въобще не можах да се сетя. Но я ме питайте за каквото и да е в Албена, веднага ще ви упътя. Тя не е същата с годините, но си остава моят пристан на щастие.

Много хора ме помолиха да разкажа за курорта сега, в условията на пандемия. За първа година не спя точно в Албена, а в местността „Фиш-фиш“, позната още под името „Златна рибка“. Тя е на 2-3 минутки с кола, но има и пешеходен път на 15 минути от курорта. Вечерите и сутрините са студени, заобиколен си от зеленина и спокойствие. Никога не съм знаела, защо това е единственият курорт, в който трябва да си платиш, за да влезеш или по-скоро да излезеш. Таксата миналата година беше 20 лв. За тази, предвид обстоятелствата, разбрах, че е намалена на 5 и 10 лв., зависи къде ще паркираш. Предупредиха ме да спра колата на първата бариера, защото там е по-евтино. Това е съвсем в началото на курорта, до автогарата. То всичкото това хубаво, ама едно време автогарата хич не беше там J.

Влизам си аз като пич, спирам пред управлението и хич не ми пука. За да влезеш, натискаш бутон, излиза талон и бариерата се вдига. Тъй се огледах, иначе зяпах, видях само една бариера и предвидливо си рекох, че тази баш ще е първата. Сигурно втората е по-надолу. Друга не видях, ама много не се и замислих. Новото, което са измислили от няколко години, са безплатните шатъли из целия курорт. Това са малки 10-12-местни бусчета, които те разхождат из целия курорт. Имат си спирки и намусени, около 60-годишни шофьори, които са сърдити на целия свят и на липсата на туристи. Ако си пропуснал шатъла и случайно не си на спирката му, хич и не се надявай да спре, та да те вземе. Пробвах – не щат! Имат си хората разписание и най-вероятно са прави. Прочутите влакчета са паркирани в една градинка и това лято явно няма да работят.

Първият ден на плажа ме шокира. Никакви хора, ама никакви никъде. Сякаш някой бе убил духа на Албена и оставил празна черупка, изпразнена от съдържание. Последните тройки хотели сякаш са със слепи очи, които се взират страшно в теб. Няма глъч, деца, туристи, само безкраен плаж с нови чадъри и шезлонги, които мълчаливо очакват своите хора. Има около 40 хотела, за момента работят само 10. Казват, че от 15-ти юли ще отворят и други, но не ми се вярва.

Винаги се е смятало, че това е семеен курорт, не е за забавления и пиянски турове, но сега е страшно. Ако искате море, съчетано със зеленина и спокойствие, това е вашето място. Няма по-широка ивица, с по-златен и чист пясък. Водата е топла и мамеща. Няма ги боклуците, фасовете, обелките, на които сме се нагледали по южното черноморие. Всяка сутрин минават машини, които почистват пясъка.

Вярно е, че цените са много надолу. Всичко е по лев – чадър, шезлонг. В малкото отворени заведения можеш да хапнеш пица и кола за 8 лв. или хамбургер и кола за 9 лв. Супи и таратор има от 2 и 2.50 лв. На едно място мярнах меню ол инклузив за 12 лв. на човек. В събота и неделя плажната ивица се понапълни, но всичко е мирно и тихо. Дали заради чадърите, които са на разстояние около 3 метра, или заради страха на хората от вируса, не зная. Кафето е 2 лв. на плажа, фрапе – 4 лв. Повечето си носят сандвичи и хладилни чанти с напитки. Запасете се и с цигари, аз не видях магазин за такива.

Автобусите се дезинфекцират още на входа, колите – не. За да излезете от курорта, трябва да си пазите талона. На изход-входа има машина, в която можете да платите. Кой да знай бе, брате! Минах аз покрай машината, заръчках с билета, ама пуста бариера не се вдига. Зад мен стана една опашка, потя се аз и се срамя, ама ни мога да продължа, ни да се върна. Добре, че имаше служител. Взе ми човекът талончето и погледна петте лева, които му подавам.

– Госпожо, 10 лева струва.

– Че как 10?

– Това е втората бариера.

– Ма как втора бре? Аз друга освен тая не съм видяла!

– Ами тя не се вижда.

Божкеееее, жива да не бях. Платих си, ръгна ми той талона в машината, та излязох. Сега да ви поясня, ако сте завеяни като мен. Влизайки в курорта, ще видите 3 ленти. Държите само дясната и не гледате никаква бариера. След знака със стрелка, сочеща надясно, след храсталаците баш ще видите бариера. Ще си вземете талонче и ще се озовете на мястото автогара, което аз си мислех, че знам. Това е при положение, че искате да се разминете с 5 лв. вход. Талонът ви важи 24 часа. На излизане се оглеждате за машина за плащане, приготвяте си хартиени пари, защото не приема други. Слагате талона, пускате парите, връщат ви талона, издават ви касова бележка и сте готови. Слагате талона в една друга машина на изхода от паркинга и кой откъде е. Ако искате да влезете по-навътре в курорта, дръжте лявата лента и вече разбрахте, че ще ви струва 10 лв. за 24 часа. Но ако сте на хотел за няколко дни или пакетна почивка, хотелът ви издава талон, с който да си джиткате, докато сте негови гости.

Имам още доста да постоя тук и доста да ви разкажа, ама първо влезте в курорта, пък за другите работи утре 🙂

(Visited 227 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: юли 12, 2020