„Чудесата на метлата“

Книга за теб и мен Нашият свят понякога изглежда като куп стари и изпомачкани черно-бели фотографии, но въпреки липсата на цвят, ние често успяваме да разгадаем  емоцията, запечатана във всеки един кадър. Ние сме тези зад обектива и същевременно сме тези, които застават пред него. Какво и как ще запечатаме в кадър, какви и как … ПРОЧЕТИ ОЩЕ „Чудесата на метлата“

ПЪРВОЛЮБОВНО

Тая първа любов е кръпка на ония ластични дънки, дето още се подвизават на дъното на гардероба ми. Някъде назад във времето, когато носих 28 размер и

Между спирките

Всеки град има своите емблематични места и сгради. Някои устояват на времето и човешката намеса, други не успяват. Обичайно тези градски "забележителности" са познати само на местните и популярността им извън конкретното населено място е ограничена. Тези места оформят колорита и изграждат специфична легендарност и метафорика около значението на реални физически обекти. София има своите … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Между спирките

Примлъкнало

Усещам утрото. Кучето тика мокрото си носле в лицето ми, знае, че така със сигурност ще ме събуди. Отварям очи. Мисля, че навън е слънчево, въпреки прогнозата за дъжд. Изтръсквам се от леглото, намъквам се в стария анцуг, натиквам краката с различни чорапи в добре оръфаните маратонки и излизам навън по тениска. Да, слънчево е. … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Примлъкнало

ОПЪРНИЧАВО

От: Лени Рафаилова Обичам да разхождам кучето си. Мисля, че и той обича да ме води на разходка. Аз често се задъхвам, той също не обича да му е горещо. Днес Май реши да е повече от топъл. Навън. В градинката люляците вече прецъфтяват. Аз не усещам аромат. Помня го само, но дори да не … ПРОЧЕТИ ОЩЕ ОПЪРНИЧАВО

Моят Дом

От: Лени В началото на март, една вечер, моята Яна, както се протяга небрежно по дивана, ми задава въпрос:: - Мамо, кое е твоето любимо място? -Ъъъъ, много имам, защо питаш? - Ама кажи най-най-любимото, просто! -Е, ми нещо на морето. - Не, не такова, някакво такова, дето ти е на сърце, дето не можеш … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Моят Дом

МРЪСНА ЖЕГА

ОТ: ЛЕНИ РАФАИЛОВА 6 без 15. Компютърът ми отказва да мисли повече с мен. Син екран. Морско синьо и хубаво. По мен се посипват дребни, горещи и игриви песъчинки. Далеч от морето съм, по-далеч от когато и да било. Чудя се и не знам как то още не е доприпкало при мен, като явно разбира, … ПРОЧЕТИ ОЩЕ МРЪСНА ЖЕГА

ТЕЗИ ЧЕРЕШИ!

ОТ: ЛЕНИ Преди време бях млада и слънчева, някаква такава като дъга, като летен порой, като сняг на Коледа, като кисела джанка в детска ръка, като зюмбюл дъхав в ръката на мама. Бях и се чувствах така. Като цветенце. Първо кокиче с наведена бяла глава и ситен дъждец, ръснат по нея, после иглика цветна и … ПРОЧЕТИ ОЩЕ ТЕЗИ ЧЕРЕШИ!

Моята дългокоса магия

ОТ: ЛЕНИ РАФАИЛОВА Тя беше една точка на монитора. Малко пикселче, което туп-тупкаше. Точица. Помня, че когато се роди умирах за шоколад. Една циганка ми подари най-вкусният и живителен шоколад в живота ми. Помня я тая жена, усмивката й, семейството й под прозореца на родилното. Добра жена. Спаси ми живота! Яна не може да се … ПРОЧЕТИ ОЩЕ Моята дългокоса магия