Светнете лампите

От: Лени

Преди време гледах един филм, ама не му помня името. Разказваше се за някави хора, дето отиват да живеят на друга много далечна планета (този път не беше Марс), ама, за да не пукнат преди да пристигнат, се затварят в едни фешън капсули и заспиват за някакви си там сто години. Дотук добре, но скоро след опътуването една от капсулите се прецаква и Човекът ще-не ще се събужда. Всички наоколо продължават да спят. Чуди се, мае се той какво да прави сам-самин и почва разни хубави неща да си прави. По едно време обаче, се усеща адски самотен и събужда някаква девойка, писателка май беше, хубавка такава, естествено. Правят, струват те, залюбват се, разлюбват се(щото този идиот решава да й каже, че нарочно я е дигнал от сън, за да му е дружка за едните там стотина години). Както и да е, няма начин и двамата пак да заспят, за да оцелеят и да си джиткат млади-прави по някоя си там планета. Понеже не могат да се разделят, не заспива никой. Когато след близо 100 години всички се събуждат за нов живот, луксозният кораб е преобразен. В него растат дървета, цветчета и така нататък.

Та, преди едни там столетия българите са били точно така затворени в капсули, в които си жив и дишаш, ама не живееш съвсем точно. Спиш си и се надяваш да се събудиш на по-хубаво място, в по-хубаво време. Обаче, (страхотна е тая дума, ей!!!) на едни българи капсулите им се прецакали и те взели, че осъмнали сам-сами насред тъмното. И понеже, верно много тъмно било, взели да палят тия хора свещи, огньове, де щото имало за палене- палили. За да стане светло. Па то взело, че и станало, зазорило се, както се казва, че и почнали все повече и повече да се будят ленивците, та на свой ред и те нещо да запалят, щото тя светлината е по-нужна и от манджата, от кавърмата и от турлю-гювеча..ДЕМЕК!

Казано в кратце и со благо: Развили са един сюжет с поанта „Предай нататък“. Предвало се, предавало се, па спряло и взело отново да се стъмва. Днес живеем в здрача и май не разбираме, че след него идва нощта, ама не оная лиричната и романтична, а оная страшната, с черните веди на нечовешкото. И тук следва, за финал..Аз още не вярвам в нощта, знам едни живи, дето палят огньовете.

Честит празник и вземете да светнете лампите, че окьоравях. 🌷🌷🌷😍

Усмихнатата жена на снимката е моят първи будител…Баба ми..Мамето! ❤️❤️❤️

(Visited 113 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: ноември 1, 2019