или едно момиче, което снима щастието
От всички изкуства, познати на съвременния свят, фотографията е тази, която най-бързо намира път до нас. Но, задължително за нея, както и за всяко изкуство е наличието на емоционално богатство, на надсветовно, надпредметно възприятие на твореца. Светът извън догмата, светът извън клишето. Или за да сме съвсем точни- просто светът. Неговото съвършено несъвършенство, неговата наполовина разгадана тайна, неговата сила, страст, вопъл, копнеж, страдание и лишено от подправки щастие.
А за да хванеш в кадър щастието е нужно да го познаеш. Това прави Деси Йорданова, тя улавя в обектива на своята камера, всяка хвърчаща прашинка щастие. За нас е голяма радост, че Деси се съгласи да ни разкаже за себе си и своето вдъхновение, което създава фотографии, които вълнуват с нежността, топлината и красотата в наглед делнични сюжети.
Здравей, Деси! Би ли се представила? Какво беше детството ти? Искаш ли пак да си малко дете?
Здравейте! Казвам се Десислава Йорданова, на 33г. В момента живея в град Русе, но въпреки това и въпреки,че съм родена тук, моето родно място е на 45км от града. Израснала съм в едно китно селце на име Чилнов. За щастие, имам възможност почти всеки уикенд да се завръщам на родна земя 🙂 и да се презареждам. Относно детството – аз съм от децата ,израснали през 90те години. Мисля, че това е достатъчно красноречиво… едни свободни, щастливи и мечтаещи деца бяхме и още сме 🙂 . Липсва ми детството, няма как друго да е, нали?
Какъв тийнейджър беше ти? Промениха ли се мечтите ти, родиха ли се нови?
Какъв тинейджър ли? 🙂 Както споменах , аз съм от децата на 90те. Тинейджърските ми години бяха също толкова прекрасни, колкото и детството. Светът беше различен, мечтите и те. Мечтите ми се промениха, нямаше как да не се променят, трябваше да ги актуализирам с “новите” времена ,които настъпваха.
Какво се случи след като завърши училище? Кога започна твоята творческа работа? Разкажи ни за първите си вълнуващи моменти, свързани с нея.
След като завърших училище , завърших и университет. По професия съм социален работник, но поради куп причини не поех по този път.
От известно време се занимавам с фотография. Всичко започна преди около 3г , много непринудено , като ежедневно занимание. Тогава тъкмо се беше родила дъщеря ми и това моментално ми даде привилегията да се превърна в неин личен фотограф. В началото с камерата на телефона, след това с професионална камера , започнах да се уча , да подреждам композиции, да използвам светлината правилно. Разбира се, има какво още да се желае…
Но мисля, че това е пътят , по който съм поела и смятам- вече съм сменила професията 🙂
Какво харесваш в своята работа? Кое в нея те вдъхновява и те кара да се чувстваш щастлива? Сбъдна ли се някоя твоя детска мечта? За какво мечтаеш днес?
Фотографията ми е по-скоро хоби, все още не мога да кажа, че се занимавам само с това. Към този момент съм главно домакиня и “човек-оркестър” в семейната фирма.
Кое ме вдъхновява… Мисля, че за тези,които са виждали част от снимките ми , няма да е трудно да се досетят 🙂 Моята малка дъщеря е моето най-голямото вдъхновение, тя е причината да започна и да продължавам да снимам!
Мечтите… аз май не съм от най-мечтаещите. Обичам да действам и да си поставям цели, досега винаги са се осъществявали желанията ми, но разбира се, благодарение на много усилия и вяра.
А за бъдещето, за какво мечтая ли? Мечтая да започна да работя по-сериозно в сферата на фотографията и да си отворя собствено студио.
Ти си творческа личност. Как те възприемат хората? С какви хора се чувстваш добре? Какво не можеш да разбереш у хората и в света около нас. Какво те натъжава?
Не се възприемам като творческа личност, мисля че и обкръжението ми не ме възприема като такава. Всъщност, не зная как ме възприемат 🙂
С годините приятелите стават все по-малко и това е един вид естествен подбор в моя живот. Аз съм общителна личност и се чувствам добре във всякакви компании, но предпочитам , разбира се, да имаме допирни точки, за да няма и конфузни моменти 🙂
В момента ме натъжава положението , с което трябва да се съобразяваме, за да оцелеем. Моля се за семейството си и за целия български народ, дано да успеем да овладеем разпространението на коварния вирус.
Това , което ме радва … умея да се радвам на малките неща, това е привилегия в днешния свят на презадоволеност.
С какво се занимаваш днес? Какво те вдъхновява и ти помага да не спираш да твориш?
Фотографията ми е любимото занимание, на останалите неща не отдавам такова значение. Обичам да снимам малки деца. Мисля, че те са моето вдъхновение. Самото общуване с деца е много презареждащо за мен. Може би ще се ориентирам изцяло към детската фотография някой ден.
Имаш прекрасна дъщеря. Тя е твоето вдъхновение, нали?
Да тя е вдъхновението! С нея така добре сме се синхронизирали и ни е много лесно да работим заедно.
Деси, трудно ли е да си фотограф в България? Какво очакват от теб и работата ти хората, които идват при теб?
Определено не е лесно да си фотограф. В случая коментирам фотографията от комерсиална гледна точка. Темата е доста обширна и не особено приятна и ще си запазя негативното за мен. Само ще обобщя- не е лесно , но е много приятно 🙂
Какво очакват от мен хората ли? Интересен въпрос…. Преди всичко, очакват позитивно отношение, след това да им предложа интересна композиция и разбира се, да им хареса крайният резултат.
Какво в света ни искаш да заснемеш, мечтаеш ли за място, което искаш да „хванеш“ в обектива?
Мисля, че е по-важно да запечаташ момента. Но като цяло много ми се пътува. Това ме вдъхновява допълнително .
Деси, коя е твоята дума за „синьо“, „оранжево“ и „червено“? Можеш ли да ги свържеш в едно изречение, заради нас?
Тук малко ме затруднихте … Първото нещо, което ми хрумна е ДЪГА 🙂
А изречението ми е: Залезът изрисува синьото небе в оранжево-червени багри …. :):):)
Деси, много ти благодарим, че се съгласи да си поговорим! От все сърце ти желаем успех и много молим да целунеш от нас своето прекрасно момиче!
Последна молба имаме към теб. Би ли ни нарисувала овца. Или пък да ни я снимаш? Твоята овчица.
Мисля, че е по-добре да ви я снимам!!!
