ЩО Е ТО РАЗОРАНА НИВА?

ОТ: АНЕЛИЯ ЗАРЕВА

Прибирам се от командировка. Оловното небе резонира прекрасно с киселото ми настроение. В края на града виждам спирка, а на нея протегната ръка. Настъпих спирачката, вратата се отвори и един петдесетина годишен мъж – леко мръсен, но усмихнат до уши изкрещя приветливо:

– До Пазарджик?

– Скачай – казах аз, премествайки купищата хартия от предната седалка.

Мъжът се настани удобно до мен, поогледа се любопитно и засия, показвайки всичките си налични зъби, докато аз вътрешно усещах, че съм се уредила с приключение за поне един час.

– Булка, евала! Ти си смела жена, как можа да ме качиш?

-Не съм смела, просто не съм много страхлива, сложи си колана!

-Знаеш ли защо мъжете, казват на жените „булка“?

-Не знам, но усещам, че това ще се промени! – измърморих аз

-Това е по две причини – да им напомнят, че са били булки – т.е. красиви и втората е да им покажат, че вече не могат да скрият опита си с мъжете. Разорана нива са един вид! Ти си хубава разорана нива – това имах предвид!

-Добре! Разбрах! Благодаря!

– Аз съм анализатор! Един от най-великите на света!

-Не се съмнявам, даже бях почти сигурна! – как пък един обикновен счетоводител не качих, мислех си аз, когато той продължи:

– Седя си вкъщи, гледам тавана и анализирам всичко, за сега 5 големи истини за вселената разбрах, но не мога да ти ги кажа…. Рано е!

-А, няма нужда, то и аз анализирам доста, сигурно ги знам вече!

-Ама ти имаш закръглени бедра, изглеждаш като истинска…

-Предлагам ти да смениш темата веднага, за да не се налага да спирам колата, а ти да вървиш пеша-скастрих го аз-Разбрах, че съм живописна нива, но орача хич не обича да му гледат имота! Кажи за анализите сега!

Той ме погледна нацупено, но секунда по-късно вече грееше в усмивка.

-Поемаш ли го слънцето с медитация?

– Ъъъъъ…. мисля, че единственото, което поемам в момента е лоша карма от предишен живот!

-Не те разбрах, но го поемай слънцето като медитираш на изгрев! И си казвай желанията! То ги чува!

Обичния ми източен мистицизъм водеше люта битка с извратеното ми подсъзнание… Мълчах, защото нямах представа какво да отговоря.

-Братя и сестри имаш ли? – каза вадейки ме от ступора колоритния ми събеседник

-Не , сама съм!

-Браво, вашите са много умни, само глупаците имат по две деца(!!!!)

Дали да му кажа, че току-що ме е наредил до шимпанзетата? Точно се съвземах, когато видях гордо изправения орган на реда, да размахва палка. Отбих. Пътникът ми, явно обиден, че полицаят си върши работата, облече рицарските доспехи и се втурна да ме спасява:

-Какво искаш от булката бе?

И като се почна една рекламна пауза – колко съм хубава, отговорна и състрадателна!?!? Как родителите ми не са некои глупаци с три деца(!!!!!), плавно премина през безспорно отличния ми вкус при избор на цвят за автомобил и накрая… на широко разгърна темата, как някой ден, като реша да имам деца(!!!!!!) няма да имам никакви проблеми, защото „виждате ли какви плодовити бедра има?? А?

Полицаят, ужасен почти колкото мен и със зяпнала уста, попита:

-Госпожо, кой е този мъж?

-Нямам никаква представа! – проплаках аз.

-Как кой бе, аз съм бай Личо Боса!

Не ме питайте как свършва историята…. историите никога не свършват

(Visited 120 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: март 22, 2021