СТАЖАНТ

ОТ: ТРАЯНА

Класът на щерката беше страхотен, ама наистина жестоки хлапета. Половината отидоха в чужденеция, другата учат за лекари, третата за адвокати и програмисти. Ама не заради туй са страхотни. То и метач да си, кога си човек и си готин, няма никаква значка какво работиш. Щастлива съм, че ги познавам, и все още поддържаме отношения.

Към 9-ти клас започнахме да се запознаваме.- Лельо Траяна…- Сус, бре! Леля е баба ти! Няма да ме одъртявате! Карайте на име, та да си мисля, че съм още млада! Разбрани деца излязоха, още ме Траяносват. Както и да е. Ще взема да ви разказвам куриозите им поотделно и с изричното им съгласие, щото иначе дъщеря ми ще ме обезкосми!

Снощи щерката разправя за Христо, дето учи за лекар, и сега е стажант в болница. Бе я, викам си, да му звънна на туй диване, та да чуя от първо лице историята, щото се попикахме от смях. Пък и да ми разкаже с всичките му там медицински термини историята, няма да ви заблуждавам я!

Пиша му по фейса, да видя коги е свободен да се чуем. „ Да ми разкажеш как я караш и за дядото“. „За какво става въпрос? Какво му има на дядото, как да помогна?! Ееееееей, туй лекарят си остава лекар и насън да го бутнеш! Пък Ицето си е лекар и половина. Когато малкият ми хване херпес зостер, сестра му го води да му бият инжекции. Още на първия ден една сестра с такъв ряз му забила иглата, че опищял орталъка и направо му минало. Категорично отказал повече да ходи при нея. И кой да го спаси, мислите? Христо! Как кой! Нищо, че беше само в 10-ти клас детето, разбираше си от занаята.

Та Ицето го взели стажант в една болница. Направо си го представям, какъвто е хубавец, как се е докарал с докторската престилка, слушалките, дето все забравям как се казват, и баджа. Христо, да ми пратиш една снимка, лапе! Звъня му днес сутринта и падам от коня.- Как си бе, докторе?- Аааа, добре, благодаря! Извикаха ме в болницата, да се чуем после?- Ми днес нали не си на бачкане?- Не съм, ама се наложи. Звъни след малко.- Вие как сте?- Бе остави ни нас. Кажи как мина първото дежурство.- Мани, мани. Имаме един дядо в отделението на 97 години. Як, здрав, нищо му няма, ама лежи тук за някакви елементарни изследвания. Обаче страда от параноично разстройство. Носи 4500 лева в себе си. Обаче го е страх да не му ги открадне някой и ги пъха в чехли, долнища, ръкави на пижамата, луда работа. Да вземе оная вечер да седне да ги брои и да не му излязат 20 лева. Вдигнал отделението по тревога. Натискал аларми, бутони, докато не му хакнали успокоително и заспал.

На сутринта пак ударил една броячка и тоя път парите излезли до стотинка! Тоя ден щяхме да го изписваме. Цялото отделение чакаше да го изпрати с овации, че се сбъркахме! Аз съм на смяна и ме пратиха да му направя за последно кардиограма, та да го изпращаме по живо и здраво. Ляга той, накачвам аз електродите по ръце, крака, гърди, дето трябва, и поглеждам екрана. Бре! Права черта! Изпотих се! Може ли да ми го докарат прав и здрав и баш сега да умре?! Абсурд!

Умрял бе, не мърда и със затворени очи! Свят ми се зави! „Господине, господине!“. Тихичко му викам, пък и да не го убия от стрес, няма, братче! Лежи и не мърда. Викам по-силно – няма! Не мога сваря да натискам бутона, та да дойде дежурната лекарка. Идва тя на бегом, пита какво става. „Асистолия, докторе, асистолия!“ „Как асистолия? Нищо му нямаше преди малко?“ Бе имаше-нямашее, умря си като кон без история чилякът!

„Дядо, дядо!“ – вика тя и го разтърсва. Сепна се дядката, подскочи и отвори очи. „ Доктор Красимиров, забравили са да ти кажат, че е глух и легне ли нейде, заспива, спокойно!“. Ама какво спокойно бе, братче! Аз само дето не се гътнах след него! Ми тая права черта каква беше? Да не съм луд или сега ще откачам?! Поглеждам и какво да видя. Да вземе да се отлепи единия електрод от крака му. Принципно, ако е само един, не е драма. По едно време гледам, че целият кабел на електродите се откачил. Егати късметът!- Ахахахаха, мухахахаха!Аз вече умирам от смях, пък той вика:- Смей се ти, смей! Аз само дето не се окъках! Бе и лекарската не е лесна, ши знайте!

(Visited 183 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: ноември 25, 2020