Ремонтът на едно училище

От Силвана Велинова

Знаете ли как се ремонтира училище? Аз ще ви кажа – без пари! Ама не съвсем без хич де. Ама, ако това, което пуснаха по всички медии като пари, ако беше вярно, малкото ни училище щеше да прилича на палат, вервайте ми! Чакахме три години и два месеца, нагъчкани в едно друго, вече ремонтирано училище. След нас пак е за ремонт, ама това е друга работа. Три години! За тия милиони, дето ги спрягаха всички, дето били отпуснати, лично аз, за 6 месеца щях да построя нова сграда и да я завърша! Та затуй си мисля, че нито парите са били толкова, нито повечето са влезли в употреба по предназначение.

Сега пък да не си помислите, че влязохме в готова сграда? Не е готова, ама идват избори и ден през ден се пъчат разни кандидати за нещо си и обясняват как са спомогнали за този разкошен ремонт. Цял ден бръмчат дрелки, още се строи, хвърчат едни мургави братя за кафе и цигари и те така.

Първият дъжд ни разказа играта. Направо сме като в Хогуортс. Прозорците се отварят сами, пердета се веят, а-ха да да се появи някоя отрязана глава отнейде. Има и прозорци, дето не се отварят. Ама няма нищо. От тях текат реки, латексът е шупнал и се рони, гърмят контакти. На последния етаж падна таванът, ама добре, че нямаше ученици в тази стая. От лампите валят водопади и бяхме като в дискотека, докато не гръмна бушонът. Не ми се мисли какво ще стане, ако завали сняг.

Направили са ни чешмичка в един ъгъл. От тия, дето пиеш наведен от тях. Пълен купон! Хлапетата си правят жива баня, сигурно щото още е топло. Пускат водата на макс и ето ти Ниагара! Чудото на училището! Около чешмичката плочки няма. Предполагам, че латексът има 100 години гаранция. Още не е шупнал, но има наченки.

Иначе красиво, тук спор няма! Става за снимки на всички кандидати за нещо си. Някои врати не се затварят, други пък не се отварят. Повечето контакти са пълни с мазилка и не се ползват, ама нали тече още пусти ремонт, ще чакаме да ни ги изчовъркат. А що нещо се окраде от работниците, бедна ви е фантазията. Ще кажете:“Ами да сте си пазили нещата!“. Я да ви питам нещо. Нали не мислите, че на някого му пука къде ще се съхраняват всички чинове, дъски и де-що има оборудване. Голямата част бе пренесено по домове, вили, села и паланки от учителите с личен транспорт и на собствени разноски. Останалото бе заключено. Намерихме го отключено и липсващо. Куче влачи, диря няма!

Както и да е, минало- свършило. Наскоро коментирахме с една директорка на детска градина, на която предстои същият кардинален ремонт. Жената пали свещи и се кръсти ката ден да не им се случва туй чудо скоро. Щото сега в старата  сграда, дето не е ремонтирана, нито духа, нито капе, нито се наводнява! Амин!

(Visited 204 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: октомври 23, 2019