РЪК-БРЪК

ОТ: ТРАЯНА

Нали ви казах, че абсолютно доброволно ще се тествам, ваксинирам, чипирам, с цел да стана по-умна и по-красива. На фона на цялата дезинформация цял уикенд не спах. Пет пъти се къпах, няколко пъти се епилирах, изтрих си гърба, обръснах си мустака, за малко и веждите да подкарам, остъргах си петите с чирпанска керемида, навих се на ролки, духах си на 3 минути марсолите, само не посмях да си направя анално избелване, щото не знаех дали ще е нужно.

Никой не ти казва къде точно ще ти бръкнат. В неделя през нощта ходих като вампир по терасата, охках, пъшках и се чудих що аджеба ми трябваше на тоя баир лозе. Като се знам каква съм бъзлива, как рева на зъбар и на ваксина, де ми бе акълът? Де да е, като хич го няма! Часът за изследване е точно 12 – върла пладня. Аз вече умирам и оживявам. Пием кафе навън и започват да пристигат останалите луди жертви. Един от колегите ме пука от майтап.

– Какво си се прибелила такава?

– Умирам, ще умра. Ще ме боли! Кажи, че няма да боли!

– Ааааа, да бе, да! Ще ти бъркат в носа, докато почнеш да повръщаш!

– Стига бе!

– Ще видиш! Пак ще си говорим!

Друга колежка компетентно отбелязва:

– Мене на първото изследване ми разкървиха и двете ноздри!

– Ама боли ли?

– Амиии…не.

– Как не ма, жена! Кръв ще ми пускат, тя не боли. Аааааа, не! Отказвам се!

– Спокойно бе! Няма страшно!

А да дойде тоя екип, а да дойде, няма и няма! Час и половина по-късно аз вече съм полуумряла. Викам на фелдшерката:

– Дай един „Дегазин“!

– Що?

– Що? От тоз зор, цял ден се стискам да не пр@дна, че знам ли де ще ме бъркат, до тоалетна не смея да ида, давай го тоя хап, че ще осерем работата.

Умря да се смее! Лесно й на нея! Нищо няма да й правят. По едно време пръснахме панаира, че умряхме от чакане, и взеха, че дойдоха. Аз слухтя на вратата. А е извикал някой или е излязъл с разкървен нос, обирам крушите, паля джапанките и дигам гълъбите.

– Айде, ти си!

– Боли ли?

– Не!

– Къде бъркат?

– В носа.

Тююююю! Язък за стискането три деня, за епилациите и къпането.

Влизам аз. Вътре трима космонавти. Ама жени ли, мъже ли, върви разбери, Тях ги беше страх явно повече и от мене.

– Добър ден! Седнете!

Какво да сядам, строполих се в несвяст.

– Вдигнете главата.

Вдигам аз, ама почвам с уговорките:

– Ще ме боли! Олеле, ще ме боли!

– Спокойно! Няма да усетите нищо!

– Аааааа, не! Заклевате ли се?

– Ама, госпожо, нали доброволно сте тук?

– Вече не съм! Ще ме боли.

– Няма страшно!

А – ха да посегне с тоя еднометров тампон и аз я бутна по ръката.

– Отпуснете се!

Бе отпускай се ти! Аз тъй съм се свила, че няма дупка, в която и да искаш, нито да влезе, нито да излезе нещо. След половин час кандърми се прежалих. То ме досрамя направо! Да ме питаш за какво толкоз излагация! Хем искам да ме чипират, та да се подобря умствено, хем не ми стиска. Взе тая жена тая тупфа, рък-брък/ пък в Добрич му казваме „ рък-бъзък“/, позабърса ми сополите и нищо не разбрах.

– Заболя ли ви?

– Ще повръщам.

– Наистина ли?

– Споко бе, жена. Пушка си! Не ме заболя.

Нали не ме знаят с какво чувство за хумор съм, направо им призля.

Сетне ме изпратиха с облекчени въздишки хората. Аз седя и се чудя. С тая моя пуста хрема, дали не може да идват поне веднъж в седмицата, та да ми позабърсват носните секрети? Какво толкова? Таман и те да отчитат дейност. След 15 минути се оказах отрицателна. То каква да се окажа? Хем безмозъчна, хем отрицателна.

Най-хубавото от цялата работа е, че за тая година приключих с епилирането, къпането, бръсненето и всякакви козметични манипулации! Сега, ако мога да им намеря на тез хора телефоните, та да идвам всяка седмица да ми забърсват хремата, цена няма да имам!

(Visited 747 times, 2 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: януари 27, 2021