ПУСТЪ ХРЕМЪ!

ОТ: ТРАЯНА

Начи, фчеръ, ут заранъ,
Пустъ хремъ мъ зафана.
Повня – ходех на харманъ,
сетне минах ду бустанъ.
Де мъ срещнъ, халосия,
хабсулютна прустутия!
От носъ шурти вудица,
дъ събираш я в пъницъ.
Дъ събиръм, ама да й ракия,
дъ прудавам и да пия!
Пък то има-нямъ
припутих два-три фустанъ.
Ут аптекътъ ни, начи,
фукнах със турба илачи.
На денъ зафчас ги глътнах,
саму дету ни съ гътнах.
Камбътъ ми станъ чушка,
аз прострях съ – жива пушка.
Викъм – туй да ней курона?
Йощ съм млада примадона.
Ющ мий рану да умръ,
белки сливътъ да уберъ!
Тъй съ мъчих кату шматка,
гиди мене паткъ, с паткъ!
Че га люснах няколко ракии,
прах и копах, та дъ съ разтрия.
Зачервих дубря мустакъ,
чак сърце ми съ разтракъ!
Драснъх праву на мегдана,
на хуроту да съ фана.
Сал углявам съ дубря
нейде да ни закъча
някуй, детуй със кибрит,
щот ши гръмнъ- динамит!
Язе с нашътъ ръкия
паля печкъ на магия.
Викъм си, чи кът шсъ мре,
то пуне да мий дубре!
Утпудире кък съм спалъ,
пустъ ли съм упустялъ,
Ич не повня тъз нощеска!
Ма раздигна стрина Вескъ-
Ади, ставъй ма, жина!
Пладня съмна уткуга!
Гледъм съ и съ дивя-
пак съм пустъ красота!
Ич не стъпвам у аптекъ
следващити десет векъ!
Утря рану, ут зарана,
праву фуквъм на казана!
Да сваря илачи – две-три дози,
сетне…Господ да помози!

(Visited 249 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: юни 7, 2020