ОТ: ЛЕНИ

Просто така-ей на-
седя и си клатя краката.
Спрях изненадващо днес
да си тормозя излишно
главата.
Уморих се от своя инат
и от престорената, дежурна
усмивка,
да гледам само назад
и да пропускам
всяка отбивка.
Превърнах живота така
в една магистрално-досадна
поема,
а можеше, просто така,
по страничния път
да поема.
Липсва ми буря в косите
и ароматът на прясна смола,
зелени треви по петите
и плясък на млада вълна.
Липсва ми твоето рамо,
под уморената моя глава..
Дай ми секундичка само,
да нарисувам смеха ти в
дъжда.
Виждаш ли? Има пътека!
-Хайде, подай ми ръка!
Обичай ме!-
нежна и лека- ще ни скрие
дълбоко нощта.
Ще  се смеят доволно звездите
и ще навежда луната очи,
и ще имаме вятър
в косите,
и няколко наши вълни.