От: ТРАЯНА
Няма да се науча в тоя живот, няма! Проста жена ще си остана. Значи, добре, че не съм тъпа!/ тъй се успокоявам/ Проста може, ама тъпа никогиж!Както е тръгнало, тъй и ще си иде. Като ти кажат нещо хората, ами направи го! Ама аз – не! Ходя да ровя кът кокошка на бунище и не мирясвам.
Получавам оня ден съобщение на профила си: „Метин Исмаилов Траяна,Честито! Аз работя към най-известната българска страница за реални награди. Управителят ми предаде да Ви пиша.
Пишете там на съобщение и търсете колежката Петя. Тя ще ви отговори как да си получите наградата.
На този коментар не отговаряйте, той е автоматичен. Пишете на Мачкай За Да Те има поле за съобщение и търсете Петя.
Харесайте и страницата ни за да участвате в допълнителните томболи за парични награди.“
Бре! Че като се възрадвах, направо изпаднах в кома. След два часа се свестих и му викам на тоз другар:
– Ма туй истина лий?
– Честито! Вие сте един от нашите печеливши за телефон IPhone X 64 GB! (Избрани на случаен принцип, посещавали нашата страница).
– Бе коя вий страницата?
Казва ми той, ама аз нито съм я чувала, нито съм я виждала. Ама наскоро се оказа, че и туй, дето го пиша, не го пиша аз, че си рекох, че аз съм в грешка. Влизам да гледам тъз страница. То един народ печели едни телефони там, радват се едни милиони хора и направо мед ми капна на сърцето. Ееееей, Траяно, удари кьоравото тоз път! Ми то кой не обича да печели. Пък аз даже не съм играла и съм спечелила! Туй, ако не е късмет, не знам какво е! Рекох да питам кво баш съм спечелила. Бре! Последен модел айфон. Ай сиктир бе! Тук радостта ми спадна стремглаво. Какво ще го правя аз тоз ай-майфон?
Аз още карам с една бракма, дето на нея има зелена и червена слушалка. Толкоз ми трябва на мене. Мога ли не се размажа с пръсти по някакви си там айфони? Не ща, не съм от тях как`Сийке! Ама ме гложди пък сега. Ми спечелено си е, мое си е. Няма да го хвърля я! Веднагически почвам да си пиша с любезните админи на тъз страница. Въртят, сучат, все за реклама приказват. Тъй, като получа телефона, да се снимам, инак да се снимам, реклама да има, че всичко е истина. Бе ка щяло? Аз фризьор и гримьор ще си запазя, сега за фотограф ли ще се циганя? Абсурд! Ако трябва и цигански оркестър ще наема, че да се отбележи туй нещо подобаващо. Стиснахме ръцете!
Спя аз, сънувам прически и рокли, страшна работа! Пей сърце!
Сабахлям иде ново съобщение:“ Нашата фирма ще ви го изпрати на адреса ви в България, но само че на куриерите, които ще го доставят в България, е нужно да им се заплати предварително доставката 15 паунда е (в левове 33 лв и 50 стотинки), трябва да ни я заплатите по банка директно до нашата фирма, за да можем да ви го изпратим да пътува към България с обратна разписка от данните, с които е направен преводът, а телефонът, който сте спечелили, на стойност 900 евро, ви е напълно безплатен, само ако може да ни направите реклама след като го получите, че сте спечелили от нас, ще бъдем много благодарни. Поздрави от целия екип на нашата фирма Кантон, Англия.“
Абе ей! Кви 900 евро, кви 5 лева? Сега аз туй нещо спечелих ли го или не го? Вий за 33 лева знайте ли колко телефона като моя ще си купя?
– Ама да не ме излъжете нещо?
– Ама, няма бе, госпожо! До 3 дни телефонът е при вас! Толкова са нужни да дойде от Англия.
Бе я беги влево! Аз един фустан три недели го чаках от един английски сайт, те за три дни щели да ми го доставят!
– Ми тогава ще платя на куриера, като дойде!
– Ама не може, щото ние трябва да имаме бележка за платена сума по банков път.
– Ми тъй де, той, куриерът ще издаде.
– Вижте сега, ако не вярвате, пишете на нашия сътрудник Ели в България и се разберете. Ето нейния профил!
Рових, рових, ни Ели, ни сътрудник, ни дявол.
– Няма такава жена!
– Ами тогава пишете на нас!
– Ами вие какво си мислите, че правя?
– Спокойно бе, госпожо, само помнете да се снимате за реклама!
– Бе и вий спокойно, готова съм за снимки, обръснах се, няма кахър!
– Сега ще ви дадем два телефона, ако не ни вярвате, щото ние не допускаме клиентите ни да ни нямат доверие!
– Давайте ги!
– Ама да ви предупредим да не звъните на тях, щото ще ви таксуват.
– Че що?
– Ми щото ние сме в Англия.
– Тогаз ги не ща! Друго измислете!
– Ние даже вече имаме печеливши, вижте в страницата ни!
– Бе видях аз, не се тревожете!
То хасъл туй ме накара до ровя. Двама-трима съмнителни субекти с фалшиви профили, ама и те спечелили. Аз опъвам краката, те още повече. Никакви пари не давам аз! Печалба ли е туй или какво?
– Вижте сега, госпожо, искате ли да ги пратите по еди-коя фирма пощенска в България на наш сътрудник?
– Бе искам, иска ли питане!
Аз си умирам да пращам пари, само да ми поискат!
– Сега ще ви дадем данните.
Пишат ми хората куриерска фирма, имена, телефон, всичко!
– Ама, извинетИ, туй в кой град е?
– В Дупница.
– Въх! Сериозни ли стИ?Ма знаете ли вий, че утре мъжът ми ще е цял ден в Дупница? Направо ще се види с тъз другарка.
– Ами чудесно! Тя ще му обясни как да ги прати.
– Ама той лично ще й ги даде.
– Не може бе, госпожо! На нас ни трябва да минат през системата. Как ще докажем на фирмата че сте заплатили такса доставка?
Ама сега туй моя работа лий, питам аз? Той, мъжът ми, да я набара тъз другарка, че не знам дали ще й даде пари, ама ще й вземе нейните налични.
– Добре – кандърдисаха ме. – Къде да дойде мъжът ми?
– В централен офис град Дупница.
– Ми те там са три? Вий кой визиратИ?
– Ще я види, на центъра ще е, със зелена рокля. Точно в 9 и 30! И да не забравите да се снимате?
– Ма мога ли забрай? То аз затуй живея вече!
Брееееей! Че кога и роклята си избра тъз жена?!
На следващия ден към пладня си говорим с мъжа ми, ама не сме в Дупница, ами на терасата, и се присещам да пиша на тия хора, да видя кво стана с тоя телефон. И какво мислите вие? Адско разочарование! Блокирали ме! Хубава работа сега! Срамота! Как ще си получа наградата ви питам? Ама тъй става, като съм проста! Мълчи си, съгласявай се, пращай пари и чакай Михаля в Дупница! Като не ща, сега ще си карам с простия телефон и ще се моля пак да спечеля някъде, дето въобще даже не съм участвала!
Сега синът ми е сърдит, щото няма айфон, мъжът ми и той сърдит, щото не ходи в Дупница, и пак аз виновна.Ай ще му се не знай и простотията моя!
