Примлъкнало

Усещам утрото. Кучето тика мокрото си носле в лицето ми, знае, че така със сигурност ще ме събуди. Отварям очи. Мисля, че навън е слънчево, въпреки прогнозата за дъжд. Изтръсквам се от леглото, намъквам се в стария анцуг, натиквам краката с различни чорапи в добре оръфаните маратонки и излизам навън по тениска. Да, слънчево е. С говорещ вятър.

Тук вятърът е приказлив, особено сутрин и късно през нощта. Наоколо няма никого. Съседите по двор или не са дошли или още спят. Най-верният миг за горещо кафе. В тихото. На Май. Поздравявам божурите с новото слънце и влизам в кухнята. Кучето е в еуфория от ранната си разходка и не ми обръща внимание, а хуква да си общува със зеленото. Водата е студена и свежа по кожата ми. Като дъжд от онзи свежия модел.

Слагам кафеварката и щраквам котлона на античната ми печка „Раховец“-желязна машина, работи само на степен 4 вече. Обожавам да се реша навън. Тук вятърът не ми пречи. Благосклонен и ласкав към мен се натиква в косата ми и изобщо не се впечатлява как доста побеляла е тя. Какво ли му дреме на него? Той познава движението на вечността, а аз съм само една микро секунда от нея. Кафеварката къркори с дрезгавия си, средно пресипнал глас и за миг разглобява перфектната тишина. Усети се, позасрами се и замлъкна. Не че е виновна, тя само все още твърде съвестно си върши работата.

Някакъв наперен млад кос бодро подскача по ливадата, врътва глава към мен, но изобщо не отразява присъствието ми. Безразлична съм му. Той е част от една друга история с безкрайност от думи, а аз съм едва една буквичка в нея. Лошото на хоум-офиса е, че атрофира мускулния тонус, та когато дойда тук ми трябват 24 часа, за да вляза в нещо подобно на кондиция. То е едно задъхване, то е ах и ох и потта от челото се лее, аха се пробвам да мина с косачката 4-5 квадрата площ.

Още по-мъчно за градското ми тяло е плевенето. Отвратително ненавиждам тия нагли и инатливи, безчувствени към физическото ми страдание буреняци. Безобразно и необезпокоявано си растат в минути, обичайно край оградата, което вдига степента на сложност на моите аматьорско-градинарски занимания.

Чудно –забавно Tik-Tok клипче би се получило на онзи, дръзнал да ме заснеме как полегнало-понадупено, обзета от гореща страст, ядно късам главите и телата на тия кофти елементи, находчиво укриващи се в полите на любимата ми ябълка. Страстта ми е така впечатляваща, а позата така застрашаваща всяко слабо сърце, че изкарва бурен смях от гърдите на предобедния вятър. Резултат от неговите закачки за мен е от тип „аз съм хубава“ посипана с ябълков цвят българска женица на средна възраст.

Превърнала съм се в разоръжаваща всяка зла мисъл гледка сред тишината на зеленото, под бездънното синьо, което впечатлително небрежно се е изопнало над мен. Даже и онзи кос дотърча отнякъде и не знам точно какви ги наприказва, но накара всички чуруликащи да ми се посмеят. На тях им е забавно. Те принадлежат на онази с майсторската четка, а аз съм само блед щрих в някоя нейна картина.

Така красиво посипана с ябълков цвят, сядам под клоните на черешата да си допия кафето и да изпуша една цигара. Не качвам снимки в Instagram, щото и да качвам, кой би чул в тях тишината. Оставям си я за мен и ми хрумва, че би било чудесно точно ей сега да драсна една нова глава от романа, дето се върти из мислите на душата ми напоследък. Ама няма да стане.

Съседите паркират отпред и вадят бензиновата косачка. От нашата полурухнала барачка е избягала при тях една стара лейка, та добрата ни съседка идва да ми предаде бегълката. Аз дори не подозирах, че имаме лейка, сигурно затова и тя е избягала. Струва ми се, че понякога вещите оживяват и почват да правят куп щури неща, които предизвикват у нас съждението, че леко откачаме. Тиквам тази калпазанска лейка под стълбите и си втълпявам да запомня, че точно, ей на, там я оставям. Ще видим къде ще е другата седмица, когато отново се върна тук да слушам бъбривия вятър и разпукването на божурите. Мисля, че и онзи кос ще довтаса. За да ми се присмива проклетникът.

(Visited 19 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: август 11, 2022