Предесенно

Ей го, дигна си шапката август и до кръста съблечен , с перчем хулигански развян, се скри зад скалите, дето до вчера гонеше своите щури вълни. Леко, с кучешки лапички меки, по жълто-зелените морни треви, пристъпва на август оня свит братовчед. С червените гуменки и 7/8 размер скъсани дънки, той разрязва зрелите круши и мята пъстра покривка на масата.

Бирата е добре изстудена, не ледена, картофите в жарта разкъсват прегоряла кожа и ухаят на слънце и сол. Като Май и той си пада по люлките и набързо връзва между дюлите своя бял плетен хамак. Изпъва , по момчешки небрежно, своето загоряло от слънцето тяло и се унася в следобедна дрямка.

В тишината на съня му червените ябълки зреят, блажено се протяга наедрялата бременна котка и сокът на резенче диня лепне по устните на уморено от игри малко дете. Целувка от мама и милувка от татко, топъл дъжд по керемидите, параклис и свещи запалени. Глътка студена вода в шепа от забравена стара чешма. Задрямали извори, сок от смокини и лепнещи пръстчета. Смирени вълни и гларуси отегчени от лутане. Крайче хляб , лютеница и патладжан.

В тоя сън са мечтите на юли и чарът на май. В тоя сън, с червени сандали, през поле от навели глави слънчогледи, влиза момиче с маргарити в косите и рамена цвят мляко с кафе. Очите й- черни маслини и танц на светулки преди полунощ. Влиза тя в съня му, точно преди да свърши последният гала концерт на щурците. Влиза и ляга до него в белия плетен хамак. Вятърът е любопитен, но точно сега се чувства неудобно да гледа. Те са сами и той само ще ги люлее. Ласкаво. Защото знае, че това е просто любов. И септември.

(Visited 6 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: октомври 15, 2022