ПИСНА МИ ОТ ПРЕТЕНЦИИ!

ОТ: ТРАЯНА

Още преди да започнем учебната година и се започна с изисквания и претенции. Да учим дистанционно, че да учим дистанционно! Уважаеми родители, тези, които имате деца със заболявания, които наистина искате да предпазите тях и семействата си, напълно Ви разбирам и подкрепям. Но…не мога да се съглася, че цяло лято детето Ви е прекарало вкъщи, с маска на уста, а сега го държите в изолатор. Пък може и така да е, знам ли? Нямам нищо против, Вие сте в правото си и постигнахте исканията си. Сега обаче се оказва, че пак има проблем. „Детето ми е потиснато! Всички са на училище, пък то стои пред компютъра. Сърди ми се! Направо не знам какво да правя!“. Ами или преосмисляте мението си по въпроса/ не знам вече може ли да се откажете от ДО/, или му обяснявате защо стои вкъщи и отстоявате позицията си.

Сега пък протести против маските в училище. Вие изобщо знаете ли по колко време прекарва детето Ви с маска? Съмнявам се! Не зная дали и колко предпазват маските, но зная, че колегите ми са почти целодневно с маски. Чак сега разбирам лекарите, които имаха рани от очилата и маските. Щото докато мечката играе в комшиите, няма проблем, ама като заиграе вкъщи, става ясно какво точно се случва.

Аз съм тази, която следи за маски сутрин на входа. Децата ги носят като украшение буквално за секунди. После се целят с тях, хвърлят, подритват. И Вие искате да не носят маски. Най- вероятно заради това и заради още ред причини, които прочетох по групите. Чудесно, няма проблем. Само че това не са го измислили учителите, на тях им е наредено и като изпълнителни хора те правят точно това – спазват нарежданията. Ама маските се зацапвали, блии мръсни, губели ги. Така е. А поглеждате ли маските на децата си? С виснали ластици, изпокъсани, мърляви, по-големи или по-малки, почти парцал са на някои деца. Не ги поглеждайте само в неделя, колкото и да Ви е непосилно.

Сега обаче ще Ви разкажа за Габи. Смотаната Габи според  съучениците й, защото учи, вежлива е и не прави проблеми в час. Та тъкмо „ смотаната“ Габи тича малко преди часа след голямо междучасие. Вижда ме, спира се и почва да търси в раницата. Вади прозрачен плик. В него има два малки дезинфектанта, 2 резервни, прилежно сгънати и изгладени маски, мокри и сухи кърпи. Поставя маската, прибира всичко и влиза. Вие научихте ли децата си на това? Кое му е сложното? Нима всичко не започва от вкъщи? Въпросът ми е реторичен.

Много ми се иска някой да дойде и да види колега след 6 часа в училище. Пробвахме с шлемове, пробвахме с прозрачни маски, с памучни маски, с каквото се сетите. Устите и брадичките им са изприщени, ластиците се впиват в ушите и причиняват главоболие. А пробвалили сте 6 часа да говорите с маска на уста? Пробвайте, нека бъда аз лошата, че говоря глупости, щото те, учителите, и без това за нищо не стават. Пък и какво само мрънкат, нали все им вдигат заплатите! Дано знаете разликата между „нето“ и „бруто“, защото аз нещо не съм разбрала от някакво драстично увеличение.

Още на втория ден дойде бясна майка, че детето й не е прието на занималня. Ама тя изпуснала срока, пък не знам какво си.

– Ей ся ще видите вий! Къдей директорката?!

Ще видим, разбира се, защо да не видим! Ние какви по-големи циркове сме виждали, че и родители на бой са скачали, не ни плашете. И не си мислете, че на нас ни е много приятно да изпълняваме всичко, което ни се вмени. Не зная за другите училища, но ще Ви разкажа за нашето. Няма дете без маска и униформа. Всеки колега чака сутрин класа си и го води до стаята. В голямото извежда съответния клас навън, после го прибира. Търчи за дневници, обикаля с торба учебници и помагала различни класни стаи. Добре, че имаме възможност да влизаме от няколко различно входа, защото училището е голямо. Не е лесно, но се налага и ние го правим! По обед излиза колежка с чаша кафе, която е хванала лед, и бутилка с вода.

– Ти какво? Къде ги носиш?

– Вярваш ли ми, че не стигнах до тях от толкова обикаляне. До тоалетна пък въобще! Идва ми да запаля две цигари наведнъж, май ще ги отказвам.

Та така. И пак гледаме да сме позитивни, да се усмихваме и дано спрем цигарите, ако не друго.

Откъде знам за родителските искания ли? Когато синът ми беше седмокласник, в средата на годината от министерството решиха да сложат и литературата за 6-ти клас в изпита. Веднага се организираха родителски групи, та аз съм в тях. Показвах се по телевизии, давах интервюта, защитавах правото на децата, което, според мен, беше нарушено. Запознах се със страхотни родители от цялата страна, умни, мислещи хора, които мотивираха исканията си. И успяхме! Не казвам, че Вие не сте такива, напротив! Но медалът има две страни.

Не разбирам само защо от години родители и учители сме с гръб. Вие сте сила, а заедно с нас ще бъдете още по-голяма. Защо не протестирате срещу безумията в образованието, срещу количество материал за изучаване и малкото време за упражнения, срещу изпитния материал за НВО след 7-ми клас, ако не знаете вече е за 5-ти, 6-ти и 7-ми всичко в него, срещу изпитите в 10-ти клас, които поради стечение на обстоятелствата тази година се отложиха?!

Тук идва и логичният въпрос „Вие, учителите, защо мълчите?“. Ще Ви кажа. Който помни голямата учителска стачка преди години, знае как завърши тя. Поставиха ни на колене, после ни стъпкаха и омерзиха, за да запазим работата си. От години учителят е принизен, унижаван и обиждан от всеки, който има някакви претенции. Но на мен ми писна! Писна ми от претенции! Честно! Ако имате някакви претенции, обмислете добре последствията от тях и после ги насочете към когото трябва, па макар това да са пак учителите!

Бъдете здрави!

(Visited 1 356 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: септември 25, 2020