ПЪРВОЛЮБОВНО

От: Лени Рафаилова

Тая първа любов е кръпка на ония ластични дънки, дето още се подвизават на дъното на гардероба ми. Някъде назад във времето, когато носих 28 размер и единственото ми нужно средство за разкрасяване бе шампоан за коса, времето на скъсаната ми раница, на скритата смачкана кутия цигари и кибритчето с няколко останали клечки, това е нейното време.

Обречена бях на движението на стрелките на часовника, които сутрин надбягвах, за да стига по-бързо там, при нея. При тихата ми любов. Тя спокойно ме чакаше 30 минути преди първия час, небрежно подпряна на втория чин на средната редица в класната стая. Посрещаше ме с с кафевите си очи и с жадния си поглед.

Тая любов не я говорихме, не я обрамчихме в думи, тая любов остана само в очите ни, в ония, на ужким случайни, докосвания, в приятелските прегръдки в междучасието, в ръцете ни, които скрито се търсеха и пак случайно се намираха. Тази любов на връхчетата на пръстите ни, тази, в магнитното привличане от разстояние, тази, с наглед непринудената среща на погледите. Любов без целуване, без срещи, безгласна и въпреки това гръмотевична. Не я бяхме търсили, сякаш тя сама ни намери. Танцувахме я тая любов и в тоя танц я живяхме. Главата ми на неговото рамо, ръцете му сплетени около тялото ми. Горяхме и изгаряхме като клечки кибрит. Тиха любов, тайна любов, чувахме я само ние двамата. Шепот любов. И ни стигаше.

Такава любов не живее за другите. Те нямат очи да я видят. Такава любов трае само няколко мига, точно колкото е нужно, за да изгориш. И той изгоря преди мене. Идваше вече навреме за първия час с друга любов, с любов, дето се чува, дето целува и гали наяве. Догарях и спрях да се смея. Не говорих, не докосвах ръцете му. Година, по-скоро две. Той също. Очите му не се спираха в мен. До оня ден, в който влетя в класната стая, захапал някакъв морков. Мойта любов ме погледна, но очите й бяха по-други, мойта любов ми предложи морковче. И аз, най-сетне, изгорях. Учителката влезе. Любовта ми седна на последния чин, мен все ме слагаха на първия.

Мойта първа любов, кръпка на старите дънки 28 размер, дето още са някъде из гардероба, тая любов си я пазя в едно чекмедже на сърцето си. Там тя си живее и днес. Безсловесната, най-първата. Още неизгаснала клечка кибрит.

(Visited 16 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: август 28, 2022