ПЪРВОКЛАСЕН КЛАСЕН!

ОТ: ТРАЯНА

Като наближи 15-ти септември, че като ми се лепне една камара камъни на гърба, почва да ме свива под лъжичката, под коляното, където се сетите, умирам направо. Вече съм на обратно броене, честна дума. Само още 4,3,2,1…и ще викам повече от абитуриентите, заклевам се! За сина иде реч. То с кака му нищо не разбрах и взех да викам, че първото дете е магистър, пък второто нека е живо и здраво, ама тайничко се надявам и на него да му дойде акълът, въпреки опитите на системата да ги направи неграмотни, мързеливи, безхаберни и невъзпитани. Щото тя това прави според мен. Отказва ги от учене, работа, прилежност и още безброй важни неща.

Миналата година знаете какъв зор беше с пустото НВО. Разгеле, влезе в елитна гимназия детето и се почна едно учене, жива да не бях. Таман рекоха, че ще учат, взехме, че ударихме онлайн и отиде коня в ряката. Двете госпожи, класната и на занималня, с една фамилия и с един тертип на работа. Как пък се паднаха и еднакви по всичко! Едни кротички, тихички, на мравята път струват. Не е за нашите бесове туй нещо! Как го изкарахме тоя 8-ми клас само аз си знам. То детето си беше щастливо, щото беше все в леглото, голям зор не даде нийде освен в яденето и фитнеса, пък аз умирах и оживявах денонощно. Крепеше ме само надеждата, че тази година ще сменят класния ръководител.

Падна ни се мъж. Туй си е голяма рядкост, затова направо не посмях да се зарадвам. Пък едни амбициозни родители в класа, сигурно им е първо дете, не ви е работа. Да го видим класния, че да го видим. Ма какво да му гледам аз, да няма да се годявам за него, пък като знам, че още първите дни сам ще ме намери, хич не ща да го видя, ама върви се разправяй! Всички родителски срещи онлайн, ние само на живо. Добре, като е тъй. Ще отивам, няма начин. Всички да сме с маски, в двора, на открито.

– Майка ми, гледай да те хареса класният! Облечи си оная хубавата рокля!

– Бе, майка, той ще ме хареса, ама сетне да не стане „ На оная хубавата майка ми дайте номера да я чуя!“.

– Не се превъзнасяй много, не си толкова хубава.

– Абе ей! Внимавай, чеее…

– Какво да внимавам? Стипендия за отличен вземам ли? Вземам! Споко!

Строявам се аз и потеглям с оная хубавата рокля, поне оттам да я докарам. Не ме разбирайте погрешно, не е лошо детето, ама пуста генетика, тракачката му трака повече от моята. Уж зъби има, няма проблеми с тях, ма не си държи езика зад тях, ми все изплясква по нещо. Майка ми излезе права – „Който си няма душманин, майка, ражда си!“. Влизам в двора, и какво да гледам. Като се изправил един хубав мъж, че като ударил един панталон с ръб, официалната риза, лъснат чепик, автоматично си оправих и роклята, и фризурата. Наредил ни в кръг като на масата на рицарите тамплиери и изчаква всички да се съберем.

– Добре дошли, аз съм новият класен на децата Ви! Сега да разкажа малко за себе си. Учил съм еди-къде си, работил съм еди-що си, за първа година съм класен. Ще водя два разказвателни предмета на английски език.

Аз се моля и кръстя на ум дано изкара първия срок, че не знае де отива класен, ама си мълча и пръскам чар и красота, щото съм обещала.

– Сега да кажа какви са моите изисквания. Първо, всеки, който ходи с гащи, дето над тях се вижда ластика на други гащи, дето им викаме долни гащи, хич да не ми влиза в час! Скъсани дънки, къси дънкови гащи, варосани и белосани панталони да няма! Това е училище, у вас както искате! Второ, без униформа и маска, няма никой да влезе в класната стая! Трето, моята задача е да науча децата Ви на език, затова с тях на български няма да говоря. Ако някой от Вас знае езика и сега можем да минем на английски.

Ние мълчим и клепаме. Аз българския забравих, пък за английския хич не ми се мисли.

– Четвърто, целта ми е не да зубрят, а да разбират какво говорят и да мислят! Нека съм лош, нека съм строг, практиката показва, че децата помнят най-строгите учители. От тях аз ще направя екип, клас от приятели, дето и след 30 години да се видят, да се помнят и уважават!

Пето, ходатайства за оценки при мен не минават! Не ме интересува кои сте, какъв бизнес имате или какво работите. Това си е Ваша работа! За колкото е заслужило детето Ви, толкова ще получи! Мечешки услуги няма да правя на никого. Ако не Ви хареса, ето отсреща е другото училище, можете спокойно да запишете детето си там. Утре само аз ги викам в парка на открито. Ще им направя един страхотен час, да се опознаем и разберем как ще я караме. Докато времето е хубаво, ще караме часовете навън. Пък ако минем онлайн, всички ще вземат стипендия, това и сами сте го разбрали. Въпроси?

Въпроси ли? Мене тъй ми светна, че чак ми блесна! Какви въпроси, какви коментари бе, човеко! Ако не бях женена, направо щях да ти падна на коляно! Сега мога само да ти дам акта за раждане на детето и бланка за доброволно осиновяване. Направо на бегом и летейки се прибрах към къщи.

– Кво стана, майка ми?

– Ааааа, нищо.

– Няма да ми хареса, нали?

– Що?

– Щото писал вече в групата, че утре ни вика в парка.

– Е и?

– Ми аз го питах какво ще правим, пък той ми отговори, че каквото той кажел. Няма да се харесаме, да знаеш!

– Аааааа, ще се харесате, майка, ще се харесате! Не бой се! Ти гледай да мълчиш и отвреме – навреме да учиш и работата ще се нареди. Ако знаеш и другите учители какви са! Чудни!

Госпожата по втори чужд език, дето са му сложили, още я сънувам. Преподаваше на каката. Кинта и двайсет с вдигнати ръце, с очила и усмивка на кралска кобра. Вторият език ще им се види като първи роден! Дъщеря ми имаше около месец здравни проблеми и доста отсъстваше, но с бележки, разбира се. Че като ми звънна тая ми ти жена, глътнах си и езика, и граматиката, и образованието!

– За пореден път дъщеря Ви я няма в час! Не ме интересуват ни бележки, ни класен! Няма да я допусна до изпит, тя диплома от това училище няма да вземе! Вие къде се намирате? Ако и утре не влезе, вземете си отпускното направо!

– Ама…

Това е от мен! Приятна вечер!

Господинът пък по друг предмет е мъжки огледален образ на по-горната госпожа, пък на всичкото отгоре и заместник – директор. Останалите и те долу-горе една бира, ама силна бира, хора!. Имат и една госпожа по физическо, дето ще могат да се поусмихнат и да си отворят поне устите веднъж-дваж в седмицата. Обяснявам му всичко това, той ме гледа ужасено и вика с всичка сила:

– Отпиши ме! Веднага ме отпиши!

– Да те отпиша ли? Аз курбан ще вдигам, рокля на директорката ще купувам, заря съм приготвила, ще стрелям с пушка и цигански колела ще правя, той да го отписвам! Аз да бях ги избирала, нямаше тъй хубаво да ги наредя тия хорица! Търси си униформите, глади ги и медитирай мълчание до утре сабахлям!

От кеф спах направо с роклята, че и насън да съм красива. Щото всяко нещо най-прекрасно се нарича първокласно!

(Visited 2 232 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: септември 17, 2020