Пандемична история на една майка

ОТ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

Аз съм щастлива майка на две ангелчета. Тя е 4-годишна. Тя е прекрасна – принцесата на мама и тати. Красива, умна и мноооооого инатлива… Той е седмокласник – с кукуригу на главата, щото така е модно. За учене хич не му се чува – хормони хвърчат чак от ушите му. Аз съм спокойна. Мнооооого спокойна!!! Ама чак искам да изям някого от спокойствие! Че и коронавирус за капак на всичко! И ето ти – карантина по време на пандемия! Та напазаруваме и се затваряме с Кифлата и Скункса у дома.

Ден първи
Кифлата има претенции за всичко. Скункса се радва, че няма училище. От време на време пея ария на гнева, та през два етажа ме чуват. Кифлата се кара за всяко нещо и хвърчи перушина…. Аз съм спокойна!

Ден втори
Готвя, щото някъде трябва да вкарам енергията си – сладки кифлички за Кифлата, пилешка супа и още две-три неща. Тя пак има претенции. Скункса се хили невярващо на информацията за дистанционно обучение. Хич не му се чува! Все по-често ставам рефер на семейни войни тип бой. Кифлата печели безапелационно и особено шумно. В разгара на една битка виждам половина гардероб изсипан на пода, докато съм била в тоалетната. Само две минути!!!! Ариите ми зачестяват и стават все по-интензивни. Имам притеснения за гласните струни вече. Време е да включа и някои помощни средства – тип точилка. Някак по-удобно е. Щадящо ръцете. Спестяващо време и тормоз.

Ден трети
Кифлата настоява да закусва нещо, което го нямаме. Ама точно него иска! И умира от глад! Отивам да убия умиращата.
Докато оправям леглата и проветрявам стаята, Кифлата е нарисувала щорите в кухнята, а Скукса възхитено ѝ се хили. Аз съм пред припадък. Точилката си влиза в ролята – гласните ми струни са в отпуск! Изисквам абсолютно мълчание и не ме интересуват социалните служби, Защита правата на детето и тем подобни. Да дойдат те в тази джунгла.

Отнемам всички телефони, компютри…. Абе всичко, дето го искат! Вси-чкооооо! Раздавам правосъдие и се чудя как да изпера щорите. А е едва 9,30 сутринта. След края на наказанието Тя с отмерени жестове набързо се гримира и започва да играе гимнастика за добра форма. По пижама. Той се мота като муха без глава и ми задава са стотен път въпрос за коронавируса. От два дни е все така. Аз подновявам ариите. Мисля си, че трябва да обогатя репертоара.
Следва продължение… За съжаление!

Ден четвърти
Започва още от нощта. То страшно нещо било това дистанционното обучение, бе?! Писах домашни до 2 часа! Скункса ги писа уж, ама всъщност аз. Припомних си темпоралната система на българския език из основи – демек времената. Мисля си, че след карантината народът ще е много по-грамотен. Как издържат това учителите?! Това не мога да разбера! Че и ежедневно! Че и не с един, а със сто и един такива като моя хубостник?!

Кифлата съм я зарязала на един телефон – да гледа нейните работи и да миряса. Иначе ще полудея. От ранни зори гоня оня другия да седне да учи. Минаваме последователно през уговорки, спорове, бяс, караници… Точилката се настанява трайно в нашето общуване.

Минавам ускорен курс по всички учебни дисциплини за 7 клас, съчетан с такъв по побългарен вариант на източни бойни изкуства. В тази обстановка имам и задължението народът да не умре от глад и мърсотия. Искам да убия половината свят!!!! Искам крррръъъъъъъъъв!!!!!!!!!!!!!!!!
Минавайки покрай огледалото с ужас виждам някакво човекоподобно – нещо между йети и разярен сумист с прическата на Айнщайн….
Кой го пусна тоз коронавирус, бе? Кой? Дайте ми го тук! Само за един ден, само за един единствен час ми го дайте!!

Ден пети
Аз съм спокойна! Много съм спокойна! Омммм! Не ми дреме, че Скункса се хили в другата стая пред компютъра. Не ми дреме вече за ни-ии-щооооо!!!! Кифлата пренася своите рисунки от щорите на стените. Твърди, че така ѝ харесва. АЗ СЪМ СПОКОЙНА!

НА УЧИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА ИМ ПЛАЩАТ ВИСОКИ ЗАПЛАТИ! МНОГО ВИСОКИ ЗАПЛАТИ! ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОКИ ЗАПЛАТИ!!! Боже, сега осъзнавам, че те го правят това без точилка! Как???
Отивам да шибна една доза дезинфектант…

Ден шести
Време е да си обърна внимание. Изключих се. Не ме интересува, че около мене се вихри истинска война. За ужас на съседите. Ма смеят ли да кажат нещо? Или да дойдат? Намерила съм му цаката – кихвам. А ся де?! Стой наоколо, ако не те е страх! А да видим! То дезинфектанти, то търкане… Затуй кротуват и понасят стоически всички войни у нас – от Пуническите до Междугалактическите…
Кифлата разнася гримове и лакове – да бъдела красива. Скункса … Ох, нямам нито думи, нито глас, нито… нищо. Само да свърши тоз затвор!!! Ръцете ме заболяха да обяснявам.

Ден седми
От ранни зори съм се опретнала – къщовница съща! Готвя, бърша, чак пушек се вдига! Междувременно Скункса е нашляпал нещо за домашно по физика! Изпъкнали и плоски лещи! Решавам да проконтролирам и… греда! Нищо не вдявам! Нищичко! За целта пускам Уча.се и чинно минавам по материала. Правя теста към урока. Повтарям го, докато получа шестица. Къде е сега моята учителка по физика?!!! Щото между свинското с картофи и боб чорбата изнасям лекция по темата вече! Фръц!

Отказвам да съм част от спекулата на предпазни средства. Сама ще си ушия маски за всички домашни любимци. Една покривка съм си набелязала – мекичка, от естествен памук. Кифлата врещи, че не ѝ харесва. Пълен игнор съм! Пъъълеееееееен. Да врещи! Все някога ще спре. Скункса пък искал да е в по-мъжки цвят. Ми да иска. Кой му пречи?!

А, от службата ме сюрпризираха, че и аз трябва дистанционно консултации да давам. Че кога, бе? Кога????? Отде време? Денонощието има са-мо 2-4 ча-са. От друга страна заплатата ще ми трябва…
Та …и аз ставам част от дистанционното обучение явно, макар и в друг аспект! Ох! Айде да видим сега кон боб яде ли… Дръж се, Интернет!!!

(Visited 1 909 times, 1 visits today)

Коментар към “Пандемична история на една майка

  1. Георги Георгиев says:

    А остават още 23 дни за сега

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: март 21, 2020