Оставете децата да потичат

Автор: Леда Аврамова

Понеже съм госпожата по английски, имах за задача да организирам вчера тържество за Хелоуин за най-изключителните второкласници в целия свят, галактика и Вселена. От тези, дето – стоя по обяд в двора на училището, където прелитат 12 випуска по два класа всеки, гледам, гледам – и по-хубави птичета от моите не виждам… И ги викам да си вземат по още една закуска. 

Леда

Та – прекарах двете седмици преди събитието в четене, мислене, ровене из десетки сайтове, за да роди главата ми идеи, достойни за Хелоуин парти на тези съкровища. Два дни преди Деня с личното ми дете, най-толерантния към безумията на майка си тийнейджър в света, изрязвахме духчета и рисувахме очички на пластмасови чашки до постигане на пълно лично тематично съответсвие с повода. Тотално зомбиране тоест. То бяха дейности, активности, мисловни, двигателни, езиково-двигателни, езиково- мисловни, мисловно-мисловни и немисловни и неезикови, развиващи умения, компетентности, нагласи, работа в екип, презентационни умения – страхотия, хора. Стра-хо-тия! Хелоуин отвсякъде.

Настъпи дългоочакваният ден. Милите дечица изкараха пълни учебни часове в безупречно приличие (до 16:30 ч), облякоха си костюмите и строени по двама, влязоха в залата за партито.

И настана ад.

Граф Дракула и жена му показваха зъби, индианци размахваха томахавки, Хари Потър и Хармайъни – пръчки, Дарт Вейдър – меча си, Джак Спароу – папагала си, едно геройче от видеоигра, дето не му знам името, стреляше с някакви топчета, Батман надуваше мускули, прилепи летяха, скелети дрънчаха, а Мери Попинз беше разтворила чадъра си наред стаята и с прехласнато удивление наблюдаваше всичко това…

След многократни обяснения, молби и забележки в края на краищата приказните създания си седнаха по местата и така нареченото парти с учебна цел започна.

Ще ви спестя подробностите.

30 минути по-късно, с изцяло изчезнал от надвикване глас и напълно безсилна да си проведа „дейностите“, прекратих партито и казах на децата, че никога повече аз за тях парти няма да правя. Пък каквото ще. И че съм им супер сърдита. Завинаги. Точка. Край.

Много ми беше криво. МНОГО ми беше криво. Втори ден вече седя и ми е криво. И като всеки поне приблизително вменяем човек, опитвам се да си направя изводи и да си взема поука. Получавам съобщение „Обичам ви и ви благодаря. Съжалявам, че вчера не слушахме. Сърдиталисте ми още“ и ми става още по-криво. Направо ми идва да се изритам сама отзад, та да е крачка напред.

Да, много ме е яд, че не ми се изпълни планът. Това с плановете… винаги е разсмивало всички инстанции. Но пък моят план – чуден си беше, какво. Методически издържан, балансиран и всякак. Всичко си имаше в него: от хвърляне на паяци и издухване на призрачета със сламки до кръстословица. Обаче те – не и не. Искаха само да тичат из стаята! Какви лоши деца, крещи егото ми на велик учител, цупи устнички и вири нос – не ги е срам! „Децата са велики, възрастните не ставаме“ – шепне обаче малко над лявото ми рамо ангелът-хранител на всички даскали… Имаме си и ние, готин е. И работи 24 часа. Няма как – трябва да се съобразява с работното време в сектора.

Да, децата имат нужда от учене. От много учене, вярвам. За тях е полезно да има ред и дисциплина. Правилата са задължителни, за да има спокойствие. Самоконтролът е едно от основните умения, които човек трябва да развива у себе си от най-ранна възраст – и училището е безопасна среда, която да предложи условия за това.

И все пак… все пак…

И все пак трябва понякога да оставяме децата да тичат. Понякога – и да се търкалят. Понякога – и да скачат в локвите.

Нашето очакване към децата ни е да им се учи още, след като са учили цял ден. Тяхното очакване към нас е също толкова нереалистично: да им осигурим постоянно щастие. За жалост – и двете са невъзможни… Но тяхното е по-човешко.

В стремежа си да знаят повече, да могат повече, да бъдат повече, за да бъдат щастливи някога, напред, в някакво имагинерно бъдеще, оказва се невъзможно да им осигурим постоянно щастие тук и сега.

Но можем понякога просто да ги оставим да потичат.

Следващия път ще го направя.

(Visited 424 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: ноември 1, 2019