ОТ: ГЕРИ БЕЛ
Ейй, жив и здрав да е Зуки! Друго си е да цъкнеш телефона и да видиш седмичните намаления за картофи и парочистачки. Едно време в ролята на Гугъл бяха комшийките, които като селски глашатаи викаха:,,При Гинчето, череши и лук!”,,Капачки за буркани и малко бидонче, при бай Стоян!” Сега тази роля се изпълнява от фейсбук групи за помощници в домакинството, уреди и тем- подобни. Членувам в няколко такива и като ми изпищи телефонът, знам че поредната прАмоция чука на вратата и пита за дебитната ми карта.
Отрядът за бързо реагиране от роднини и приятели, е на бойна нога по всички краища на страната, за да не изпущим нещо. Та в групите сме като едно семейство. Всички сме с еднакви чопъри, мултикукъри, купи, яйца за перални и четки за зъби. Мило, нали? Traiana Kajrakova златен медал трябва да ми дадеш за функционалност! Мога да меся в 5 купи Тапър едновременно, а останалите неща съм ги пръснала по цвят за декорация.
Ръчен чопър, крачен чопър, парочистачка, шевна машина.. Знае ли човек, като отиде на палатка, какво ще му потрябва? И все нещо ни липсва или ни трябва на момента. Добре че нашите ,,половини” се правят на луди и ни обичат, че като нищо ще ни натоварят барабар с покупките и ще ни изстрелят в Космоса (без връщане), където ще си готвим и перем задружно!
Тук е моментът да ви кажа за наръчника на хитрата домакиня. На въпроса ,, Туй откъде е?” веднага изникват няколко възможни отговора:
А– Подариха ни го за сватбата, Б– Беше на тавана, В– Една приятелка ми го даде, имала два броя! Г– Знаеш ли откога го имаме? Ми така е, като не влизаш в кухнята да ми помагаш! (Това е малко удар под кръста, но ако ,, половинЪт” все пак изпита угризения, атакувайте веднага! В кеш!)
Ии..Поредната седмица мина в споделянето на оферти и промоции, ма то едно ли е да го запомниш? Понеделник е. Времето отброява началото на ,, играта”. От снощи съм си приготвила дрехи, карта и обувките ми са до леглото. Дори заспах с навирен палец и телефон в ръка, заради приложенията, не за друго! Скачам. Като Юсейн Болт, извършвам всички хигиенни нужди и съм на прага.
Какво щях да купувам? В ступор съм! Започвам да изреждам на глас и да отхвърлям купените вече джунджурии. Дъщеря ми изпада в луд смях, но подава: ,,Кукър имаш- няколко броя! Яйца- купи! Клечки за уши- имаме за 3 години! Тоалетна хартия- 6 пакета! Прахосмукачки- 3 броя!ТенжУри….”А! Ето! Тиган. Уок тиган! Точно него, нямам. Ще попитате, защо ми е? Ми да си дрънкам на него като дайре и ако ме натирят, поне ще си тръгна с финес от вкъщи. Ще изляза на кючеци, та да не ми личи, колко съм засегната. Всъщност, знаете ли как се чувствам? Като ,,банкомат с цици”!