НОВИТЕ БАБИ

ОТ: ТРАЯНА

Най-добрата ми приятелка стана баба. То, като я погледнеш, каква баба – изпъната, стройна, 50 кила с мокри гащи, бивша спортистка, ама то това, като дойде, не пита. Бе радост, бе щастие, бе дай, Боже, всекиму! Младите и бебокът в София, ний в центъра на Вселената. Малкият доста си поплаквал, ама като знам баща му как се дереше, че и в тоалетна с майка си влизаше, пък дядо му, за когото още си спомня цялото село как ревял на лунна светлина до откат, хич не се и учудвам. Ще реве, каква му е работата. Това лято го доведоха при баба му и дядо му. Ама смее ли тя горката да го изведе? Абсурд! Той и от тях ревял. Общо – взето ревял от всичко. Мина се, не мина и тя се осмели да го изведе с количката. Ние с една друга девойка сме се паркирали на едно кафене и тръпнем в очакване да го видим тоя сладур. Задават се по едно време. На нея косата й щръкнала, треска я тресе, току наднича да види бебето как е и стиска една чаша с кафе.

– Не го гледайте, моля ви се!

– Що бе, жена?

– Да не ревне! Нека да свикне.

– Ти няма ли да сядаш?

– Не смея.

– Стига бе, три жени сме, едно бебе ли няма да оправим. Пък и то какво бебе, емен-емен на 10 месеца, цял мъж, няма да се излага я!

Пък и ние деца сме гледали, дето се вика, не падаме от Марс. Седна тя, кацна по-скоро на стола на нисък старт. Озърта се тоя малкият, върти се, а-ха да обърне джуката. Не си познал, мой човек! Аз съм жив цирк, пък с две дружки, цяло представление. Не знаеш де са те довели. Другата приятелка вади една пищяща играчка, дето още я сънувам, и детето очаровано се смее. Разбира се, че му писна на втората минута, ама ние сме подготвени с маймунджулъци. Ха мутри, ха муцки, ха пляскане и викане, заглавикахме го.

– Стига дърпа като трифазна помпа бе, жена! Ще я стопиш тая цигара!

– Ми да скачам, ако ревне.

– Стой де, ще се оправим!

А е обърнал устата, а сме я запушили. Вода – вода, бисквити – бисквити. На дръжката на количката пък изпукано едно чудо на съвременното майчинство. На копринена връв нанизани топчета и квадратчета за…дъвчене, докато му изникнат зъбките. То всичкото хубаво, ама туй дете с такъв бяс ги напъхва и смуче, че ми се изправиха рошките къде ги събира в тая малка устичка и дали няма да ги глътне. Дъвка, що дъвка, писна му. Я му дай едно захарче, хем да го гледа, хем да знае какво има по кафенетата. Моите кумата още малки ги научи да си отварят сами пакетчетата и да смучат, любимо им беше. Сега било вредно. Ми колко да е вредно, ама знам ли? Чак да яде захар не му дадохме, че не знаем сетне дали сме в категорията на майка му. Да не говорим, че децата си ги изгледахме по кафенетата. Имаше едно с дървета, оградени с пейки. Те ми спасиха живота, честен кръст! Като хукнаха да прохождат, майко мила! На див и щастлив ставаш, забравяш, че имаш кръст, таз и разни други анатомии. Пусна ги там и те обикалят като изоглавени, държейки се за пейките, докато мръкне.

Родителите на тоз ми ти бебок са непушачи. Браво! Браво! Браво! Ние обаче не сме от тях, как`Сийке! С такъв интерес ни гледа туй хлапе как димим като тецаджийски комини, че чак на нас ни стана неудобно. Само да уточня, че бяхме навън и грам не сме застрашили здравето му! На ти лъжичка да си играеш, на ти сламка, а сега чашка, все интересни неща, дето у вас няма да ги видиш, че и да ти дадат да пипаш. Откарахме 2 часа, както си му е по традиция, и спокойни си тръгнахме. После баба му разправя, че спал близо 2 часа, направо ударил личен рекорд!

Ще спи я! Де ще иде! Три жени на маймуни се обърнахме, остана и да му се дадем. От цялата работа установих, че детето няма грам кръчмарска култура! Ама разкарайте го малко по заведенията, покажете му туй-онуй, какво сте се заврели само по градинки и паланки.Ревяло било, друг път! Ми и то си иска разнообразие!

Та така. Новите баби са си старите баби, вари ги, печи ги, все тая! Не знам дали ще ни го поверят пак, ама силно се надявам, щото още не може да говори. Пък проговори ли, спукана ни е работата още след първия път! 🙂

(Visited 430 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: август 6, 2020