Никола Вапцаров – от „Осана!“ до „Разпни го!“

От: ЛОШИТЕ МОМИЧЕТА

Днес се навършват 110 години от рождението на поета Никола Вапцаров! Изглежда обаче, че ние никога няма да спрем да го раздърпваме, да го величаем или да го поругаваме. Няма да се уморим да го употребяваме за личните си егоистични каузи. Сред „трупата“ на българските поети, Вапцаров е онзи, който отнася най-много шамари от „публиката“. Понася ги, вероятно и ще продължи някак да ги приема. Набеден и осъден на смърт като „враг на народа“ от един „народен съд“, Вапцаров е дамгосан да носи клеймото на „предател“ и „терорист“, не от някого другиго, а от собствения си народ. Идеалистичната му вяра в една идея, го превръща в жертва на онези, които употребяват с нечист помисъл същата тази идея. Той е „жертвеният агнец“ на идеята за човешката свобода и равенство. Идея, която е валидна за един друг свят, не за този.

Творчеството на Вапцаров е и ще остане една от най-светлите следи в българската поезия, защото носи светлата страна на човешкия дух, надежда и вяра за по-добър живот. Безспорен е фактът, че поезията на Вапцаров е поезия с качества, които притежават най-добрите произведения не само в българското, но и в световното литератрно наследство. Така е и така ще продължи да е. За да си върнем един ден „радостта, помръкнала в сърцето“!

И то ще ни повърне Филипините

и едрите звезди

              над Фамагуста,

и радостта

         помръкнала в сърцето,

и мъртвата ни обич към машините,

и синята безбрежност на морето,

където вятъра на тропика се чувства. …“

(Visited 61 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: декември 7, 2019