Book photo created by pressfoto - www.freepik.com

НЕ СЪМ СЕ ИЗГУБИЛА БЕЗСЛЕДНО

ЩОМ ТЯ МЕ ПОВТАРЯ, НАЛИ?

АВТОР: ТРАЯНА КАЙРАКОВА

Казвала съм ви, че обичам да чета. Ама не просто обичам, направо обожавам. Около 45-50 книги на година ми се събират. Преди 10 години домашните ми подариха четец и оттогава не е мърдал от чантата, тоалетната или където се намирам. Забравих за нерви по опашки и разни разпродажби. Отворя си, чета си и чак някой път се моля опашката да е по-бавна, та да си дочета, както там съм подхванала.

Знаете, че има книги и книги. Аз недолюбвам единствено прекалено големите фантасмагории. Щерката чете някъде докъм 8-ми клас, сетне немският й разказа играта за 5 години и бях изгубила надежда, че ще чете. То и без това четенето е изчезващо явление, няма да бягаме от модата я! Малкият пък хич няма да го споменавам. Децата ги приспиват с приказки, той реве и се къса, сякаш му чета Библията и го чакам да се покръсти. Като ме видеше с детска книжка в ръцете, подпалваше с бясна скорост паяка, демек проходилката, и заставаше пред пералнята. Търпеливо изчакваше центрофугата да започне да вие и заспиваше като пич, изсулил се на една страна. Някъде даже имам снимка. Виси му бузата, стърчи му коремът като на гладен сомалиец, хърка и пет пари не дава. Още тогава съм била откривател на белия шум, с който сега приспиват бебетата, ама не съм го знаела.

Както и да е. Девойката остана сама в Германия и се захвана с четене. Не само на лекции, ами и на книги. Там си имат места, на които да вземеш книга, сетне и ти да оставиш. Не е като тука. Пробваха се нейде по морето с такива подвижни библиотеки, окрадоха ги за печки и тоалетни и се спря комедията. Чете хлапето, та се къса, на английски и немски. Български книги, на български де, не беше се сетил никой да остави.

Още преди година се обади възхитена от един автор. Тъй де, ама аз тогава нямам спомен какво четях, та забравих. Сега обаче учат дистанционно и я гледам все навряна в телефона и чете. Стои до среднощ това хлапе и не си играе.- Ми какво четеш бе, майка?- Казах ти за този автор! Докога ще се моташ с някакви измислени книги?

Вярно, че на част от книгите хич не им помня ни автор, ни заглавие, ама си чета. Щото са някакви еднодневки от сорта на – тя се развела, пък случайно до нея се нанесъл някой си, задължително красив, с бяла памучна риза и избелели дънки, дето косата му се вие на къдрици и има страхотни очи, и още в началото ти става ясно, че тия двамата, след големи мъки и драми, ще се съешават, пък накрая ще се оженят.

Напоследък запомнящите се книги са малко. Седях, седях, довърших, каквото там четях, че седнах да го видя аз този ми ти автор, дето толкоз ми го хвали. И стана тя, каквато стана! Очите ми замязаха на прожектори, сякаш съм оксиженист 24/7. Няма ставане, брате! Докато не свършиш, нямаш мира. Спрях да готвя, чистя и пера. Къпя се обаче! Да не си помислите, че пък съвсем съм му опущила края! Няма такова нещо, хич билям! Обаче, тя е виновна! Подозирам, че съжалява, щото всички тия кухненски дейности се наложи тя да ги върши, та да не мори глад добитъка, ама свърши, Минке! Отиде конят в ряката.

Отдавна не ми се беше случвало такова нещо. Една книга си личи още в началото. Грабне ли те с първите страници, загубен си! Поне аз де. Тъй или иначе не съм много намерена, така че при мен няма значение голямо. Стига съм ви мъчила. Авторът е Харлан Коубън. Непременно започнете с „Невинният“ или „Няма втори шанс“. Жанрът е по-скоро криминале, обаче такова не сте чели. До последния ред не сте сигурни какво ще излезе накрая. И да не сте посмели да погледнете! Не убивайте удоволствието, моля ви! Ако сте от изчезващия четящ народ де. Ако не сте, ваша си работа.

Моята дружка Румяна, докато не види първо края или не изгледа последната серия на сериалката, сън не спи. Аз, ако знам края, хич не си играя да чета или да гледам. Казах ви, загубена съм, не съм от намерените. Характер, кво да го правиш 🙂 Умиране има, отърване няма! Хубавото е, че голяма част от книгите му ги има в Читанка и могат да се свалят безплатно. Толкоз от мен. Ще чакам отзиви, ако сте прочели нещо, знам ли, може да ни ви хареса, нали? На вкус и цвет друзей нет!

Младите, дето ме четат, да си го проверят – на руски е 🙂 От единия роман излезе и много готин виц. Щото много мразя някой да ми разправя виц, дето го знам. Пък аз знам хиляди, въобще не се майтапя. И, разбира се, най-мръсните, са най-смешни, ама няма да ви развалям представата за мен като културна и леко интелигентна жена. Няма такова нещо 🙂

„Едно семейство имало проблем със сина си. Не можел да разбере пустата му математика, наредил едни двойки, свят им се завил. Решили да го пратят в католическо училище. По-строг режим, това – онова, последна надежда. Отиват след две седмици да го видят. Показва им сестрата монахиня оценките му. Брех, шестица до шестица по математика. Облещили се.- Сине, какво стана за тия две седмици?- Майко! Още като влязох и го видях оня, разпънат на ПЛЮСА, си казах, че тука лабаво няма!“ 🙂

П. С. Този текст е написан с изричното съгласие на дъщеря ми! Публикуван пак със същото височайше съгласие. Щото у нас редовно ме обвиняват, че им крада интелектуалната собственост и я публикувам на широката публика, демек на вас. Малкият се е заканил да спре да ми говори, щото с неговите лафове, на сестра му и баща им си правя историите/ не е лъжа/, пък стане ли на 18, да ме съди! Сестра му е пълнолетна, подозирам, че тя пък съвсем скоро ще ме осъди, ама да сме живи и здрави!

За снимката също имам милостиво и дълго обмисляно разрешение. Дето се вика, дъщерята учи за магистър, пък брат й …да е жив и здрав! Ще видим! 🙂 С такава майка няма големи шансове, не го мислете 🙂 Четете, хора, просто четете!

(Visited 49 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: март 23, 2021