НАШИТЕ БЕБЕТА

ОТ: ТРАЯНА

На 15 септември посрещаме първолаците. То не е рев, не са сълзи и сополи, панделки, рокли, папийонки и тиранти. Кой се радва, кой не, всичко живо влиза в ярема на така наречената „образователна система“ и тежко му.

След първия месец ги мятам аз като педерастически съветник, както казваше един ром. Започвам с изследвания за училищна готовност, пък после с екипна работа, за да свикват с живота. При малките всичко е във вид на игра, иначе няма оправия. Та, вчера ме чакат цяла сюрия хлапаци със светнали очи, щото знаят, че ще е нещо по-различно от часовете и поне за мааааалко ще се откъснат от великото обучаване. 26 деца викат, та Боже!

– Сега! Минаваме точно покрай дирекцията! Ако ни чуе директорката, край! Всичките ще ни извика вътре!

Пълна тишина по коридора. Добре, че са патета и още се лъжат. Заизлизала директорката баш за нас! Влизаме в залата за обучения. Ама зала да видиш! Имаме таман две. Нали сме най-голямото по площ училище на Балканите, може да се загубиш няколко пъти през първата година. Това го казвам абсолютно отговорно от личен изстрадан опит. И в двата кабинета имат страхотни столове със специални поставки за писане, бели дъски, проектори и каквото се сетите.

Някъде бях чела, че децата в първи и втори клас трябва да учат на килим и меки възглавници, защото се чувстват комфортно. Няма как да се внедри туй в нашата мила и родна система, но при мен е така. Всички се натъркалват по килима и очичките им светят. Нареждаме се в кръг и всеки казва по една хубава дума на другарчето си. На мен, щото още не ме познават добре, винаги ми казват, че съм красива. То аз и затуй ги правя тия обучения, да не си помислите, че е за друго!

После ги карам да се разделят по двама – с този, с когото искат да играят. Разбира се, че всеки избира най-добрия си приятел. Оттам аз ги разделям баш с този, с когото хич не искат да бъдат. Удрям кратка лекция, че в живота е точно така, народът забравя и правим екипи по 4 души. Раздам листи, флумастри. Задачата е да нарисуват това, което искат да има в училище. После да изберат единодушно един говорител, който ще представи предложенията им.

Изплезили езици, вирнали дупета и драскат с пълна сила. Тук има друга уловка. За да не викат с пълна сила, са предупредени, че другите екипи ще им чуят идеите и ще ги вземат. Голяма съм маймуна, ама няма начин. И сега идва хубавото. Такива идеи имат тия хлапета, че искрено се забавлявам с тях. Тъкмо и затова ви пиша това. Не да се фукам колко работя, а да се посмеете и вие. Ето и какво искат нашите първолаци:

  • Да имат модерни телефони, щото повечето още нямат никакви.
  • Басейн и да ходим по бански цял ден!
  • Джакузи и пак по бански.
  • Безплатни дюнери всяко междучасие.
  • Да им раздават всеки ден стотачки!
  • Торта на корем!
  • Хотел, за да спят тук и да играят.
  • Люлки във всяка стая.
  • 1 милиард лева
  • Машина за захарен памук.
  • Сладолед до пръсване.
  • Да ходят по пантофи! Като ви казвам, че са бебета и още си търсят играчките и пантофите от градината, хич не се шегувам.
  • Цветя, облаци и слънца.
  • Любимата играчка, кукла, мече, бакуган, Пес патрул, прасето Пепа и другите не ги знам…
  • Само шестици
  • 6 +
  • Може и 5+
  • Много кученца за игра
  • Извънземни

Фаворит ми е обаче Стилян!

– Искам домашните да са на дъската!

– А те не са ли там? Къде ви ги пише госпожата?

– Не, неееееееееее. Да ги даде готови и написани на дъската!

Не бях се сетила! Гледай какво удобство! После цял ден ще плуват, ядат, пият и се киснат в джакузито! Приключвам с лекция, че с пари не можем да си купим важните неща, народът се съгласява и сега трябва да се върнем в пълна тишина, щото са способни да вдигнат цялата сграда във въздуха.

– Искате ли да изненадаме госпожата?

– Даааааа!

– Значи…трябва да ходим като мишлета…

– Църррр, църрр…

– Шът! Без да църкаме. Отиваме до стаята, аз казвам, че съм ви загубила, госпожата ще дойде да ви търси и тогава можете да викате с пълна сила.

– Йееееее!

Такава тишина няма и в гробницата на Тутанкамон, ще знаете. Речено-сторено! Излиза госпожата и народът вика с пълен глас:

– Изненадаааааааааааааааа!

Направо си е  изненада, удар да получи човек. Хвърлят се отгоре й, отгоре ми и никаква пандемия не може да спре детските ръце да те прегърнат или да се гушнат в теб. Страхотни хлапета, моите, нашите бебета…

(Visited 319 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: януари 27, 2021