НАЛИ!?!?!

ОТ: ТРАЯНА

Казах ви, че единия ден на морето направо извадихме юрганите. Такъв студ, че ми окапаха пломбите. Собственичката на къщата за гости – леля Диди, фога и половина.

– Днес ще ви водя на МОЛ в Балчик, то и без туй не става за плаж.

Речно – сторено. Подготвям се аз, както си му е редът. Слагам един анцуг, джапанки и чорапи. На МОЛ ще ходя на морето, не къде да е! Тръгваме и след 5 минути спирам с колата пред една малка двуетажна сграда, на която гордо се пъчи надпис „MALL”. Поогледах се насам –натам, друга се не види. Ми за малък град колко да е МОЛ-ът? Леля Диди чурулика жизнерадостно  и обяснява, че това е бившата автогара, която сега е чуден магазин. Още като видях дръпнатите очи на продавача, разбрах, че туй си е жив китайски магазин. Като почнеш от чорапи и гащи, та стигнеш до дрехи, тенджери, тоалетна хартия, дрехи и джунджурии.Тя си накупи сума ти работи, че и ме подканя:

– Хайде ма, леля, харесай си нещо.

– Бе не ща.

– Ма гледай какъв МОЛ си имаме, как не щеш?

Докато тя пазаруваше с размах, аз се дрогирах с половин кутия цигари. После отпрашихме към пицария“Верони“, щото от толкоз пазаруване, направо си огладняхме. Препоръчвам я! Вкусно, бързо обслужване, приятна обстановка. Пък точно срещу нея чуден магазин за риба. Кеф ти пържена, кеф ти сурова, калмари, миди, скариди, каквото ти душа сака. Цени- народни. 100 грама пържена цаца – 1.40лв. Но с пазаруването бяхме дотук. По-скоро ми се иска да ви разкажа за самата леля Диди. Такава кайсия рядко се среща.

Не знам дали сте обърнали внимание, но повечето хора си имат коронна реплика или реплики, които неизменно присъстват в речта им. Е, репликите на Диди са две – „нали“ и „да бе, да“. Ама нейното „нали“ не е въпрос, а по – скоро утвърдителна частица за всяко нещо. Такъв смях всеки ден с туй пусто „нали“, че не е истина. Как минава един наш разговор:

– Близо ли е плажът?

– Да бе, да бе!

– Ама пеша може ли да се иде?

– Да бе, да бе, съвсем близо е нали!

– А с колата?

– Значи, леля, излизате от вилата нали, свиваш наляво нали, после излизаш на главния път. Там се оглеждаш здраво нали, щото тука карат като бесни нали. Завиваш наляво нали и караш напред нали. Ще видиш табела „Албена“ нали, влизаш в кръговото нали и после хващаш първия вход нали. На излизане плащаш нали, вдига ти се бариерата нали и пак тъй се връщаш нали. После ще чакаш шатъл нали, той те спира баш до чичо ти Киро нали и там вече плажа го знаеш нали. Да бе, да бе, там е той нали. Ще ви чака за чадъра нали.

Нали си го знам аз нали, хич не питах повече нали 🙂

Сядаме да ударим по една ракийка вечерта и тя подема. Тук е мястото да кажа, че ми припомни всички добруджански лафове, които направо бях забравила нали.

– Като решихме преди 10 години да правим къща за гости нали, купихме тая вила, малката нали, дето спим в нея. Ама собствениците решили да извадят всичко нали, че да си я обзаведем нали, както ние си искаме. Оставили само един гардероб, ама го разглобили нали. Първите години спяхме на земята нали, пък дрехите в кашони нали. Решихме да го сглобим нали, да бе, да бе, та да си слагаме дрехите нали, че да не мухлясват нали. Тъй де, ама се оказа, че пръчката нали, дето е за закачалки, я взел комшията нали. Отивам аз на обед да я диря у тях нали. В градината им нали има високи до пояс храсти. Гледам го нали, че си пече нещо на скарата нали и от портата му викам нали: „Румене, ида за пръчката на гардероба нали“. Пък той пече и вика: „Влизай, влизай, Диде, нали, ще ти я дам ей ся“. Гледам го, че е гол до кръста нали, ама то лятно време нали, мъжете карат цял ден по шорти нали и нагоре голи. Че като наближих нали, насреща ми се облещи пръчката нали.

Ама на гардероба ли?

Не, леля, неговата нали. Дибидюс гол ти казвам нали и мъкне едно плато с печено месо нали. Направо ми стана лошо нали. Назад, назад, направо дето не умрях нали. Седнах в двора ни нали, забравих и пръчка, и гардероб нали и запалих една цигара нали. Докато се освестя, уйт-муйт / тук-там/ и той денят си заминал.Сетне от комшиите разбрах, че двамата с жена му нали били нудисти.

Ами какво стана с пръчката???

Бе каква пръчка бе леля, хич не я потърсих повече нали. Аз, дърта жена, нали, направо сън не ме хвана. Все ми пред очите той нали, дибидюс гол по карантии нали. Тъй си останахме без пръчка нали, ама и аз повече не стъпих нали. Сетне комшийката ми разправя, че дядото, като слизал от втория етаж нали, пък те са точно срещу тях нали, й викал да му каже кога са се прибрали с жена си от двора нали, че да не ги гледа нали, щото и той не можел да спи нали. Цял ден седях на титик/ на тръни, със свито сърце/ нали, да не реши да ми я донесе лично и гол нали. Аз съм се разчекнала от работа нали и само ходя рък-бъзък/ напред – назад/, че работа до шия нали, той ми се опукал гол нали, нудист ще ми го играе!

Казвам ви, със сълзи се смях нали 🙂

Следва продължение нали…:)

(Visited 319 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: юли 23, 2020