Моят Дом

От: Лени

В началото на март, една вечер, моята Яна, както се протяга небрежно по дивана, ми задава въпрос::

– Мамо, кое е твоето любимо място?

-Ъъъъ, много имам, защо питаш?

– Ама кажи най-най-любимото, просто!

-Е, ми нещо на морето.

– Не, не такова, някакво такова, дето ти е на сърце, дето не можеш да забравиш. Дето си живяла, дето ти е било добре, дето има адрес..

Сега тук, в този миг, в мислите ми изгрява една единствена картина, първосигнално някак..

– На Гогол.

– Какво?

– На ул. Гогол, като бях малка, при баба и дядо. Ходила си там.

– А, да, знам, ходила съм ,да. Ама защо там точно?

– Емиии, така ми дойде, като ти така ме спешаваш.

– Трябва да има причина!

-Е, има. Бях малка и много щастлива там. Помня, че напролет чинарите по улицата разказваха приказки, щом навън валеше. И дядо ми ми разказваше, а баба ми ме целуваше. После майка ми си идваше, и татко..И задния двор обожавах. Имаше вишни. С вуйчо ти ги беряхме, а баба ми ни правеше сироп от тях. Много слъчев спомен ми е това, има си и адрес даже, нищо, че вече никой от нас не живее там. Някои спомени са от любовта, те може да тлеят, но не гаснат никога.

Тук Яна спря да ме разпитва повече и аз реших, че й е втръснало от мойте приказки и излязох на терасата да пуша.. И да си спомням вкуса на онзи вишнев сироп. Да си поплача. На 8 март получих подарък от Яна, който ме остави без думи и детето реши, че не ми харесва. А аз просто бях благодарна, че тя толкова много мисли за мен и разбира душата ми.

Моята улица Гогол е там и тук, но най-вече в тях- в децата ми, в майка и татко, които вече виждам само в сънищата си, в брат ми, с който играехме в задния двор на ул. Гогол 21.

(Visited 12 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: април 5, 2022