МОЯТ ДЪЖД

ОТ: ЛЕНИ

Толкова съм бясна, толкова съм гневна и толкова много загубена, че и времето се смили, снижи си температурите и ми даде дъжда си. Точно този, който е моят. Всеки дъжд е различен. Никога не е един и същ. Познавам много дъждове. Рядко дочаквам моя. Той идва само, когато аз повече нямам сълзи. Идва след гнева, с болката, с отчаянието, с кошмарното бодене в сърцето. Идва само тогава, когато пожелавам да ме няма. Само тогава. Не знам защо го прави. Подозирам, че не иска да правя глупости. Знае, че съм стъпила на ръбчето и се поклащам унесено. Имам само две възможности. Дъждът ми не приема тази, която ми носи жегата. Той повече се разбира с клетата ми душа.

Чадъри. Червени и шарени. По залез. Липи. Кучета, размахали опашки. Дъжд на светулки под уличните лампи. И аз. Със скъсани сандали подтичвам след кучето. То разбира душата ми. Пази я и я защитава и в своите сънища, и в моите. Тревите са жилави и не стават за дъвчене. Искам да спра и да легна някъде. Вали моят дъжд. Моят дъжд многогласен и многоспоменен. Дъждът ми. Моят. По ръцете, по косата ми, по очите ми разплакани. Вали. Топло и нежно. Като целувка. От мама. Като преди. Като праскова мек, като нежност чакан. Дъжд. С големите си капки почуква по мен. и аз пак не разбирам, че съм толкова много далеч от живота. Онзи, с балоните, лимузините и нещо си там.

Аз искам да спра и да легна, и да вали и да не спира. Да чувам, да дишам, да усещам времето по клепачите си, да ям аромат на божури, да съм нежна като водна лилия, да съм безкрайна като море и кратка като една вълна негова. Силна и бърза. Говореща, не приказваща. Викаща. Бясна. И кратка. Силата търси покой, но не може да се противи на природата си. Ще бушува, ще трещи и после ще умре. Може би. Само може би.

(Visited 70 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: юли 1, 2021