МОРЕ С ДЪХ..НА НАФТА

ОТ: ВАНЯ ВЕЛЕВА

Морето люлееше прохладата на меката утрин и закачливо хвърляше пръски по още пустия плаж. Рано наспали се курортисти вдъхваха пресните въздишки на юли и лениво проследяваха тегелите на отегчените гларуси- единствените, които се осмеляваха да нарушат хармонията на съвършената природа.Спокойствието на южния плаж под „Кум къшла” се удвояваше от кроткия стон на вълните, които се катереха по гърбовете на налягалите по брега скали. В образуваните скални ниши важно се разхождаха гларуси, загубили усамотението си от любопитните двуноги, които търсеха най- добрия ракурс на фотообективите. Слънцето хвърляше златен варак над водата, а вълни още бебета гальовно се увъртаха край сгорещените глезени. Плажуващите оформяха рехави групи на метри един от друг и се наслаждаваха на ширналата се необятност. Зад тях шумоляха прохладните гори, в които се криеха каравани и палатки. Като след натрапчиво повтаряна мантра телата се отпускаха върху  хрупащия пясък под  командата на мозъка, предадена дословно до последния неврон – почивай, почивай, почивай!

Бумтящият звук от изтърбушеното гърне на  подивял от болка ауспух разпра тишината изведнъж. За голям ужас звукът приближаваше застрашително, още и още докато току пред хавлиите  забуксуваха четири автомобилни гуми, които хвърляха мокър пясък върху разхождащи се по брега влюбени. Невярващи на очите си, младите се разпищяха и драснаха в близките трънаци, единственото място, което им се видя безопасно. Като внезапно освободени пружини се изправиха всички и ококорено загледаха автомобилния десант. Колата продължи да мята задницата си, включена на задна предавка и да поднася на почиващите вонящия си на дизел дъх. Измина няколко десетки мъчителни за всички метра.

Най-после возилото си хареса позиция точно пред два чадъра и опъната масичка, където две бебета се търкулнаха замаяни от изгорелите газове и непоносимия вой на страшилището. От колата, топнала десните си гуми до коленете, изскочиха ухилени момци, оставиха всички врати отворени, зяпна и багажникът  и изведнъж шумът от мотора бе заменен от мощна чалга, от която очите  засмъдяха, а ченетата на всички допряха пясъка и останаха няколко  секунди оваляни в него. Сцената  продължи с изритване на смърдящи и загубили форма джапанки, изхлузване на панталони, нагоре всички бяха голи и с ръце вдигнати като в  сакрален танц и звуци, прилични на човешките, съдържанието на автомобила се изсипа в морето.

Някаква певачка дереше гърло от зейналия багажник и заглушаваше новосформирания плажен хор от пищящи деца, чиито майки и баби  напразно се опитваха да им затиснат ушите в скутовете си. Цялата олелия нямаше умут да свърши скоро, времето проточи  30 минути в изтезание, което не свършваше. Снажните стопани на плажни хавлии наоколо бяха толкова ошашавени, че не се сещаха да направят сдружение за справяне с натрапниците. След поражения на нервната  система, заглъхнали уши, акустикофобия и тахикардия, тъкмо се надигаха да дадат тон на масовия бунт, когато неочаквано  колата се закашля, задави се, уригна се шумно и …замлъкна. Момчурляците се запрепъваха във вълните и тръгнаха  към колата да и окажат първа помощ. Едва тогава имахме време да ги огледаме- мургави, слаботелесни, изгорели на тениска, изпод шортите им  надничаха халтави пищяли.

Абре- убре групата стигна до автонедоразумението и отвори капака, човъркаха вътре, заровени до кръста, кудкудякаха известно време, опитаха се да умуват на глас, роптаха, бутаха се, гледаха се лошо, па притихнаха готови да заплачат. Приличаха на големи наакани бебета. После някакъв чичо ги приближи, надникна, побутна нещо и колата кахърно изръмжа. Рипнаха, бутнаха, отлепиха. Оставиха неизлечим спомен от пулсиращи децибели в тъпанчевата ципа, дъх на нафта  и приятното усещане, че е било просто кошмар.

Само следите от гумите, които морето  настървено се нахвърли да трие, още някой и друг час напомняха, че не сме сънували зачервения, олющен гръб на това гръмогласно създание, което имаше нещастието да принадлежи на природолюбители от най- примитивен вид.

От една дюна надникна изторморен гларус, огледа наляво, надясно, протегна шия с още настръхнали пухчета и предпазливо изопна крак. Пристъпи бавно, после забърза, огледа следите от гумите и започна да кълве отпечатъците на грайферите. Неговият пример се оказа предизвикателство за  птичата група, която шумно долетя и отъпка  до неузнаваемост мястото на произшествието. Следите, обезобразени от гларусите от една страна и зализани от вълните от друга, се слегнаха постепенно, а лекият бриз накъдри пясъка като шал на кокетка.

…И морето отново стана морето ни, а луната, забодена брошка отгоре, избледняваше като затворена над „Кум къшла”  рана.

(Visited 148 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: юли 22, 2020