Понякога така ни се приисква да сменим прическата, да променим цвета на косата си, приисква ни се, за да се почувстваме различни и щастливи. Защото щастието се подвизава точно там, в малките ни радости, в малките ни забавления, дори в малкото време, което отделяме за себе си. И ето че, най-сетне се решаваме и отиваме на фризьор. Малко се притесняваме, че ще изплашим с вида си горкия човек, но някак желанието за промяна предъвква набързо тая мисъл и я смотава нанякъде, та срам-не срам прекрачваме прага на салона. И ни е толкова хубаво, когато излизаме след трийсетина минути навън, сякаш сме изпушили набързо няколко цигари..щастие!