ОТ: ТРАЯНА
Както е ясно, аз освен, че пуша, когато ми кефне, и спя. Ама спя, не си играя! Не че толкоз ми се спи, ама нали искам да съм млада и красива…Жертвам се, какво да правя! Да, обаче…Това беше доскоро. Що живея на центъра? Питам ви! Не е мой избор! Като се жени човек, не гледа. Каквото му се падне, туй! Голям праз, голямо чудо! Айде сега да ви кажа какво става!
Откъм центъра вечерно време пияни и заляни, бият се, таковат се, онаковат се, песни и танци на народите. По баловете пък няма да разправям! Добре, че тъз пандемия ги поозапти. Мога и насън да броя до 12 с характерните подсвирквания, оригвания, пиянски хълцания и псувни! Това е учено 20 години, как няма да го зная! Откъм северната страна е пазарът. Цял ден бусове, камион за боклук, идиотщини безкрай и една решетка на средата на пътя, дето а е минала кола или бус, дрънчи, та, Боже! Върви спи де! Ако някой ми завижда, веднага да спре!
От няколко месеца обаче, нали времето се побърка и е хубаво, стана друг панаир. Уличните музиканти плъзнаха като хлебарки в кенеф и ми …майката. Ма много хубаво пее едното момче, няма спор, обаче е точно срещу терасата. Вярно, спазва си обедното време между 14 и 16 часа, ама моят график хич не е такъв! Докато правеше кметчето ремонта на център, под нас изпльоскаха един гьол. Значииииии…, викам си, само да направят шадраван, дето цял ден шурти, пък аз се опикавам денонощно, ще ги съдя в Хага, Прага, Токио, Йордания и Айтос! Слава Богу, молитвите ми бидеха чути и стана някакво водно огледало, дето не е точно огледало, ама поне нищо не шурти и капе, та да ми смущава физиологичните процеси!
Сега за Огито/ дано ме чете завалията!/. Пее, свири на китара и пушек се вдига. Точно в 16 часа започва. Виж кво, мойто момче! Аз се прибирам към 15 часа. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО лягам да спя! Ама аз спя, не си играя. Не мога в 16 да съм готова наспана.Бе кой ще ми каже на мене колко да спя, бе?! Няма, майка! На всичкото отгоре си има и микрофон, и колона, та дрънчат стъклата у нас. По него си сверяват часовниците в Швейцария и всички други камбанарии по света.
…Минаваш през меееееен….
Не минаваш, сине! Направо си ме разпорил, разчекрантил и си навсякъде в мен, да му се не знае! Ще Омра, казвам ви! Хората му се радват, пускат стотинки, пък мене ми капят сълзи от гуреливите очи, щото пак съм недоспала. Пък не се ли наспя, ставам страшна! Питайте домашния добитък!
Как сега да ида да се разправям с него? Блъскам се с акъл. Нали ще изляза неинтелигентна, немузикална, проста и необразована! Не, че не съм всичките тия работи, ама не ги казвам навсякъде, те си личат.
От няколко дни до хлапето се настани и един дядка с акАрдеон. Въх, мър, майка! Нещо не се разбраха за територията и взеха да си правят напук.
…. Ако зажалиш някой дееееен….
Жално мий мене, мъчно мий, ама пита ли ме някой!
Огито призовава „Гълъбо“ на Миро да очисти дядката, старецът търси капитан Петко да очисти младежа. На всичкото отгоре кметът сложи и едни прекрасни озвучители по целия център, де за манифестация, де за настроение. Три в едно! Да ти таковам комбинацията! АкАрдеонът вие, Огито пее, от говорителите се лее музика тип 28-ми конгрес на БКП.
Обадих се на една дружка да я питам кво да прая! Тъй не се живей! Лято иде, топло време, как ще спя бе?! Отиде ми красотата мърцина!
– Значи, виж сега! Има няколко варианта. Има денонощен телефон в общината. Можеш да звъннеш в полицията. Най-добре обаче иди на село- тихо, мирно, нямаш грижи!
– Стига ма! Аз, ако имам село, в тоя умрял град ли ще стоя?!
– Има и друго. Момчето може да си е платило тротоарно право и …
– Не може ли аз да му платя да не свири?
– Еми….пробвай!
Не знам, хора, не знам! Туй насред панаир, лунапарк и циганско гето да живеех, нямаше да е такъв зор. Иде ми да сляза рошава, гурлясала и страшна, че да ги запукам, съвсем културно де, тия ми ти певци, тия ми ти славеи сладкогласни! Мислех яйца и домати да хвърлям, ама те скъпи бе! Пък и някакси е некултурно. Но! Ако някой скоро не вземе мерки, ще се самообеся или ще изчезна безкрайно!