ЛЕТНИ СПОМЕНИ

ОТ: ГЕРГАНА РУСКОВА

Най-сетне след дългото пътуване пристигнах. Сега стоя пред вратата на къщата на леля, очаквайки да ми отвори. След като чакам вече пет минути и никой не се появява, реших, че сама ще вляза – все пак отчасти това е и мой дом. Взех резервния ключ, който знам, че е скрит под саксията до прозореца и влязох вътре.

– Ехо? Има ли някой вкъщи?

Пълна тишина. Почти е вечер, но явно още не се е прибрала от работа. Качвам се по стълбите и отивам в старата си детска стая. Още с влизането ме нападат хиляди спомени. Боже, откога не съм идвала тук! Оставям багажа си и излизам на балкона. Вдишвам познатия мирис на безгрижното лято и поглеждам към небето. Почти няма облаци и слънцето вече залязва, заливайки всичко в златиста светлина. Летните дни минават толкова бързо. Затова гледам да изпивам докрай всеки хубав момент, да почувствам всеки слънчев лъч и да запомня как докосва кожата ми.

Лятото дава идея за свобода и спокойствие. Казва ти: „Спри малко. Почини си. Виж колко е прекрасен света около теб. Наслади му се.“. Ако се замисля може би единствените ми спомени от детството са от летните ваканции, които винаги ги прекарвах в тази къща. Помня как всеки ден се събуждах рано от мириса на току-що направени палачинки, хапвах набързо и веднага излизах с приятелите ми. Измисляхме какви ли не лудории и после се забърквахме в толкова много неприятности. Прибирах се късно вечер, взимах си душ и си лягах изморена, но със сърце, изпълнено от щастие и с нетърпение очакващо новия ден.

Силно тропане по вратата ме изкара от мислите ми. Помислих си, че това би трябвало да е леля, но с изненада открих, че не е тя.

– Николай! – веднага щом го видях, го задуших от прегръдки. Той е най-добрият ми приятел оттук и не сме се виждали сигурно от пет години.

– И аз се радвам да те видя – смее се той – Чух, че си в града и нямаше как да не намина. Хайде, взимай си нещата и да отиваме на приключения, като доброто старо време.

Щом чух това тръгнах. Постоянно го питах къде ме води, но той отказваше да ми каже, защото искал да бъде изненада. Минавахме по тесните прашни улички, по които не веднъж съм падала с колело или съм се криела, когато сме играли. С Ники си говорехме за всички неща, които са ни се случили през времето, когато не сме били заедно. Странното е, че в този период и двамата сме се срещали с толкова много хора, преживяли сме толкова много и сме се променили, но нищо от това не се усеща. Сякаш през цялото време сме били заедно. Колкото и да сме пораснали, аз все още го виждам като онова малко момченце, с което ходехме заедно навсякъде.

Най-накрая стигнахме там, където ме водеше. Накара ме да си затворя очите и да позная къде се намирахме. Това ме изнервяше още повече, защото вече исках да разбера къде сме, а той много добре знае колко съм нетърпелива. Долових мирис на захарен памук и понички, а в далечината чувах детски смях и силна музика. Много добре знам къде сме.

– Панаирът! – извиках аз и си отворих очите, но не виждах Ники никъде. Хайде пак някоя от неговите шеги… Какво е намислил сега?

– Заповядай! – обърнах се и видях Ники, който се усмихваше широко и ми подаваше нещо.

– Желирани бонбони! – очите ми светнаха от радост – Как помниш, че са ми любими?

– Помня много неща. Хайде, да вървим.

Часовете минаваха, а аз не спирах да се смея. Минахме през всички атракции и играхме на всички възможни игри.

– Какво смяташ да правиш след като свърши лятото? – попитах Ники.

– Най-вероятно ще замина при баща си и ще му помагам в работата, докато уча в университета.

Замислих се как лятото ни дава една възможност да се отървеш за малко от ежедневието и да направиш нещо различно, запомнящо се, или дори просто нещо, което те прави щастлив.

Вече наближаваше полунощ и се отправихме към морето. Там се срещнахме с цялата банда. Направо не можех да повярвам, че отново след толкова много време всички се срещаме на едно място. Имах да си кажа страшно много неща с всеки един от тях и сякаш времето никога нямаше да ми стигне. Запалихме огън и седнахме в кръгче около него. Като малки правехме същото, но си разказвахме страшни истории.

За миг се отдръпнах настрани, за да видя всичко в детайли и да запазя всяка картина. Слушах как вълните се разбиват в скалите. Гледах нощното небе, на което ясно можеше да се види всяка една малка звезда. Легнах на земята и се оставих да бъда погълната от пясъка. Ники дойде и легна до мен. Постояхме известно време в тишината. Харесва ми това, че с него не е необходимо да казвам много. Винаги разбира какво ми е, щом ме погледне.

– А ти какво ще правиш когато свърши лятото? – попита ме той.

– Не ми се мисли за това. До тогава има много време. Засега смятам да си лежа тук. Да слушам песните на щурците, пукането на огъня и шума на морето. Да гледам звездите, докато не започнат да изчезват и не изгрее слънцето. На сутринта да събирам миди, да се забавлявам и да бъда щастлива. Не искам да мисля за това какво ще е после. Аз съм тук. В сегашния момент. Искам просто да натисна пауза на всичко и да бъде вечно лято. Искам да вляза в морето и да плувам, плувам и плувам. Така имам чувството, че ще остана тук завинаги.

(Visited 191 times, 1 visits today)

Коментар към “ЛЕТНИ СПОМЕНИ

  1. Денис Манов says:

    Браво, Гери! Много хубаво описание на лятото, за момент ме пренесе на друг свят

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: август 7, 2020