Краят на коледната приказка.

От: Мария Николаева

Доскоро на нашата улица имаше къщичка. Беше супер малка и буквално сгушена между две високи кооперации. На мен ми изглеждаше приказна, може би, защото приличаше точно на онези къщи, които рисувахме като малки. Баща ми разказваше, че преди около десет години там се нанесъл възрастен мъж с двамата си сина, после при тях дошли жените и децата. Бяха бедни и може би едни от най-милите хора, които съм срещала. Миналата година бащата почина, после се заговори, че ще бутат къщата, защото искали на нейно място да построят нова кооперация, но всички продължиха да си живеят там. Допреди няколко дни, когато една сутрин внезапно надойдоха строители, бутнаха оградата, братята и жените им бяха наклали огън на двора и хвърляха там ненужната покъщнина. После се натовариха на каруца и си тръгнаха като във филм на Костурица, а за мен гледката на багер, който преравя пръстта, в която се вижда счупена детска играчка може би ще си остане една от най-тъжните. И днес единият от братята се появи в квартала, за да се похвали, че са ги обезщетили с друго жилище. „По-хубаво“, смееше се той, без да знае, че току-що сам е дописал края на коледната ми приказка.

(Visited 80 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: декември 21, 2019