КРАСИВИ СПОМЕНИ

ОТ: МАЯ ЦАНЕВА

Дами, имате ли ритуали за красота, любими спа процедури задължителен грим, аромат, който ви определя? Не, това не е реклама. Често в неспокойни времена, когато рязко сменяме приоритети, осъзнаваме зависимости, разбираме, че отражението в огледало на близките ни не е това, което виждаме в стъклото.

По време на първото затваряне бях напълно погълната от дребноживеене. Всички знаем как през смях или сълзи си спомнихме клетите опит да се постригваме сами, да оформяне ноктите си без професионалисти, вълшебството да си забъркваме домашни маски за лице и коса. Аз приех липсата на фризьор като възможност да отгледам по-дълга коса, а останалото не ме разтревожи особено. Имам установен ритуал за почистване на лицето, който не зависи от козметик. Винаги ухая на парфюм. Но една сутрин, докато се гушках със сина ми, той погледна краката ми, после ръцете ми, и каза:

– Мамо, какво е това?
– Косъмчета.
– Косъмчета като на котката?
– Да.
– Да, но преди нямаше. И сега, когато те галя, не ми е гладко – с укор ме погледна той.

Аз почти изгубих дар слово за кратко. Добре, че не погледна към веждите ми, всъщност. 7-годишният ми син, суетник с вкус към обувките като баба си, се оказа с най-остър поглед за това, в което се бях превърнала през последните месеци, без аз да се усетя. Определено не изглеждах светски, а за разходка извън квартала дори не можех да си помисля. Бях се сляла с няколко панталона за вкъщи и положението не беше красиво. Много бързо се приведох, доколкото беше възможно във вид, достоен за детето ми.

По-късно разказах историята на приятелка, която през смях ми обясни, че и нейните две деца я гледат дваж по-критично как изглежда, в сравнение с мъжа ѝ. Малките модни експерти я следели зорко с какво е облечена, когато ги взима от училище и дали е с маратонки или на токчета, с грим и с прическа. Познайте кое е за предпочитане. Дъщеря ѝ, вече тийнейджърка, все още често споменавала, как веднъж майка ѝ я посрещнала от училище по чехли. Срам, срам…

Аз отговорих, че рядко си позволявам да изляза от вкъщи с домашните си панталони, не защото са мръсни, а защото знам, че това е уважение към света навън. Сутрин се обличам специално за изпращането на училище. Все пак там виждам живи хора, различни от семейството ми.

В света наживо огледалата кой си, как изглеждаш и защо, са много повече и могат да те сложат на пиедестал или да те съсипят за секунда. Все пак повечето от нас сме социални същества, макар и в различна степен, и предпочитаме обществото да ни вижда в по-добрата ни светлина.

Децата са жестоки. Жестоки са един към друг, когато се сблъскват с различия, честни са, както го разбират, когато изричат трудни истини, които възрастните преглъщаме трудно. Затова и отговорността какво те ще искат в бъдеще за себе си, какво ще търсят в своите приятели, партньори, се изразява в усилието да се държим, да изглеждаме достойно.

Понякога става дума за суета, друг път за самоспасяване от ямата на безразличието или отчаянието, но винаги се изисква крачка смелост да се видим в огледалото и там да видим красив спомен. Аз понякога съм красива, друг път- безлична, или изглеждам нелепо. Случва се, но винаги, когато се чудя това или онова, си мисля какво би запомнил сина ми. Дано му оставя повече стойностни спомени за възпитание на чувствата, илюзиите, мечтите, които да сбъдва.

(Visited 120 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: февруари 8, 2021