Коледата невъзможна?

От: Анелия Зарева

Всяка година, като дойде това време и ми свива черното сърчице на топчица. Първо ме подкарват рекламите с щастливи, усмихнати семейства, примрели от светостта на Коледа. После следват поздравителните картички, пожелаващи благодат и световен мир, и накрая, но не на последно място – тоя кулинарен апокалипсис от шеснайсехиляди и една, три,пет, седем постни манджи, со се всичките традиции, които вилнеят из мрежите и пространствата.
И всичко щеше да е чудесно, ако бях издънка на нормално любящо семейство, но аз съм от знатен, психопатски, тънкообиден род и при нас Коледата е просто невъзможна. Вяка година има поне един член на фамилията, който е смъртно обиден на останалите, и го заявява категорично на всички 15 минути, като своеобразна празнична кукуквичка, отброяваща времето на трагедията, която обикновените хора наричат Рождество Христово.

Тази година смъртно обиденият беше представител на тийнейджърското малцинство и отброявахме времето с „нямам търпение да се махна оттук“.
Подредихме трапезата, последва кратко суетене около това, че масата е само два метра и няма как да се съберат всичките запаси на малка африканска република на нея, но татко поправи тази ужасяваща несправедливост и :
спор кой къде да седне, тъй като само мястото на татко е константа. Единственото нещо, което се прави без истерии в семейството ни, е молитвата, която, за мое съжаление, е само 66 думи и приключва за около 2 минути.
Тервел се сърди на сестра му, че бобът й е повече.
Ивана се сърди на Тервел, че седи на малко кокетно детско столче, лично наследено от нея от Кралица Виктория.
Владимир се сърди на всички и мълчи заупокойно.
Чупим питката с паричката, започват мощни разправии защо едно парче е по-голямо от друго, кой и защо определил реда на раздаване, продължаваме през бурно изразяване на съмнение, че паричката се е паднала на сръдльото, за да спре да се сърди, и завършваме с лек, неангажиращ рев от по-малки братя и сестри.
Непосредствено след това, стартира ръкопашен бой за една конкретна сарма, последвана от гръмки обвинения в сатанизъм.

С татко решаваме, че ако дядо Коледа дойде сега, ще закрепим мира до края на вечерта. Нейсе.
Не сме се доразбрали в избора на подаръци и аз подарявам на Тервел вертолет, докато наште му подаряват пистолет със стрели. На 5 -тата минута вертолетът се пуска само, за да бъде уцелен от стрела и свален на земята с племенни викове. Шестото сваляне се случва в елхата, чупи стъклена играчка, майка ми се се хваща за сърцето и разцепва тихата и свята нощ: „Тая си я купих ’84 от ЦУМ-а БЕ!“, аз хуквам към тая планина от скръб и несигурно подемам:
„Стига бе, мамче, то счупеното носи щастие“. Татко, видимо развеселен от обстановката, за момент губи контрол и изтърсва:
„Ееее, чеде, закъде ги пазиш? Виж виното как добре ни се е получило?“
-Само вино ти е в главата!
-Като оплачеш играчката, да сложим баницата, а?
– Мамо, кажи му да спре да си слага сарми в компота, ще повърна!
-Ти си най-лошата кака на света!
-Това са си моите чорапи, събуй ги веднага, нищожество!
-Иване, това ти е третата чаша вино!- мръсен, дълъг, многозначителен поглед с привкус на арсеник.
– Ще ме оставиш ли да изкарам един празник като хората?!
– Нямам търпение да се махна оттук!
-Кво искаш бе, нали паричката се падна в теб?
-И ако искаш много да знаеш, оризът в сармите не е добре сварен!
Туш!
Каски, противогази и всички в окопите!

Честита Коледа на всички!

(Visited 432 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: декември 26, 2019