От: ТРАЯНА

Ще взема да го хвърля тоя телевизор. Не ми стигат в училище простотиите, ами същите ги гледам и по телевизията. Все едно и у дома пак съм на работа. За цял месец от 31 дни, 32 от новините са училищни.

Ученички съблякоха и набиха своя съученичка, щото им крадяла гаджетата.
Ученици млатиха възрастен човек за 2 лева.
Ученик със счупена челюст след сбиване.
Масов бой на ученици и студенти в Студентски град.
Спречкване между съученици прерасна в жесток бой.
Деветокласници ритат и блъскат връстник, карат го да „припада“. Заснемат „геройството” си с телефон.
Ученик нападна учител, събори го на земята и започна да го души.
Ученик счупи дъска в класна стая, защото бил много нервен.
Родители на бунт срещу учителка, която изисквала много от децата им.
Родители на бунт срещу директорка, защото в училище било студено или пък топло.
Родители се хванаха за гушите, заради спречкване между децата им.
Майка и син нахлуха в час и пребиха ученик.
Родител ще съди училище, заради…

Какво да обяснявам повече – няма смисъл. Безкрайна поредица от случаи – ежедневие във всяко едно училище, град, селце.
Прибира се детето вкъщи и казва какво му е казала или поръчала госпожата. Почват се реплики :
„ Бе тая ли ще ти казва какво да правиш, мене слушай, мама”.
“Каква е тая тройка по физическо/ музика, изобразително, трудово/? Това час ли е?”
„Тая, ако дойда там, на нищо ще я направя. Знае ли тя кой съм аз и какви пари вземам?”
„Ей, за нищо не стават тия даскали! Само за пари знаят да реват.”
„Половин ден работят и все са уморени. Какво толкоз правят бе? Я, да дойдат, да видят как се бачка по 8 часа!”
„ Три месеца лятна ваканция имат, тъй не се напочиваха, тяхната вяра!”
„ Тая да не ме нерви, че само да врътна телефона и няма и за чистачка да я вземат в тоя град!”
„ Познавам шефката на инспектората. Много да не знае госпожата ти!”
„ Дай да я видя домашната. Кви са тия простотии, дето е написала другарката?!”

Мила родна картинка.
Всяка година – в началото и в края – анкети за агресията в училище. Всяка паралелка да попълни. Туй, че първи клас още нито знаят къде се намират, нито да четат, камо ли да пишат , никого не го интересува. Да се попълнят и точка!

Въпросите – повече от интересни и важни – в това спор няма.
В твоето училище какво правят учениците, които тормозят другите? – блъскат, удрят, обиждат, изнудват, дразнят…..
Къде са тормозени учениците? – в коридора, стаята, тоалетната, бюфета, двора, улицата.
Теб тормозят ли те? – всеки ден, седмица, месец.
Напиши имената на тези, които те тормозят. – ???!!!
Каза ли на някого за тормоза?
Той помогна ли ти да спре тормоза?
Ти тормозиш ли някого?
Има ли често тормозени от твоя клас ученици?
Какво ще направиш, ако видиш да тормозят някого?

Всяка година доклад – процентов, за тормоза и агресията в училище. Очите изтичат на учители, психолози, педагогически съветници – зависи кого са хванали в училище да обобщи анкетите и да направи въпросните доклади. Кой ги чете? – тая хич не ми е ясна и ми се губи.
Извод – агресията не само расте, а е повсеместна и придобива заплашителни размери.

И сега идва интересното. Какво правим ний, аджеба в училище, че не я спираме тая пуста агресия, ами напротив – тя си расте и излиза на улицата, в домовете и където се сетите?

А, сетих се! Имаме дневник за тормоз, имаме координационен съвет по тормоза, имаме план за справяне с тормоза, имаме мерки за справяне с тормоза, механизъм пак за тормоза, училищен подход за справяне с тормоза.

И от тоя целия кашон с бумаги става ясно следното – при ситуация на тормоз – говорете тихо и кротко с детето, родителя, прекратете ситуацията и успокойте участниците. Предприемете индивидуални консултации с участниците, родителите, учителите и когото се сетите. Това в работно време или не, още не ми е съвсем ясно. Всичкото това за една ситуация. На ден са десетина, че и повече понякога, ама нищо. План си имаме – трябва да се изпълнява.

И какво още правим , като нищо не правим?
Ще ви кажа – пишем забележки! Забележка от класния, забележка от директора, преместване в друг клас, предупреждение за преместване, преместване в друго училище. Тъй де, всичко хубаво, ама си има процедура. Тез ми ти забележки не се пишат ден през ден. На тоз съвет, на оня съвет – кога погледнеш – минали три месеца и забелязаният със забележка ти вършее тръни на главата.

Пък да не говорим, че ако е таман преди да свършва срока, наказание не можем да налагаме. Що тъй – мене нещо не ми е ясно. Дванадесетокласник – богоизбран е, не може да се изключва, нищо, че има 2365 неизвинени!
Правят си, каквото си искат милите ученици и знаят, че ще имат забележка. Знаят, че имат права. Думата „отговорност” не я знаят, няма я във фейсбук, скайп и месинджър.

Ама как ми се иска да вляза в една банка, да халосам касиерката и да изляза с един чувал с пари! Нека ми ударят една забележка! След един месец влизам в автокъща, вземам си чисто нова кола и изчезвам. Нека ми ударят втора забележка! Започвам веднага да забелязвам, че мога да си правя, каквото си искам, когато си искам – срещу забележка. Е, малко някой ще ми помрънка, ще ми се чете конско, ама голяма работа. Аз нали си живея живота, хич не ми пука от някакви си забележки. Голям кеф!

Всеки от нас, възрастните, знае, че всяко провинение има наказание. Ама то не е писмено, а истинско и реално. При кражба, убийство, еди- какво си – затвор. Или с други думи – има ясно поставени граници. В училище ето точно тях ги няма. Всяко човешко същество /че и животно/ знае докъде стигат границите му и ако ги прекрачи, какво да очаква.

В училище има забележки, консултации, спокойни разговори. Ученик може да си изтърве нервите/ Пък от какво са толкоз изнервени? Ток и вода ли плащат, работа ли нямат/, ама учител – пази, Боже! Сто телевизии, радиа, интернет, вестници – за секунда си холивудска звезда! И за учителя няма забележка – има уволнение, охулване, омерзение.

Свива се сиромахът, мълчи си, търпи псувни/ от родители и ученици/, пише забележки и се моли и днес да оцелее, да се върне жив вкъщи. Лапа с шепите хапчета, опитва се да преподава, ама от забележки и бумаги, нещо и това все повече не му се получава.

Реформи ли не щеш, учителски събор ли не щеш, анкети ли не щеш! Да вземе някой от тези, дето правят реформите в измъченото ни образование,да влезе в час и тогава да си говорим за агресия и мерки против нея. Защото сега за нея има само бумаги и забележки. Наказания и глоби няма. Ама защо да влиза?

Децата на тези, които мислят всичката бумащина, сигурно учат в чужбина, в частни училища или вече са много големи, за да учат. А това, че нашите деца се избиват или ги избиват, няма никакво значение! Така ще е, докато няма строги мерки – и за учениците, и за родителите!
На всичките тях ей сега ще им напиша по една забележка, на вас, които четете, също по една. Пука ли ви? Какво има да ви пука от една хартия?!

Кое не разбрахте, дами и господа, вие, дето правите образователните реформи?…Кое не разбрахте?…