ОТ: ТРАЯНА

Наближава с космическа скорост началото на учебната година. И си казвам – я да припомня бисерите от миналата, че тая ще има двойно и тройно повече, не се съмнявайте. И ако си мислите, че само учениците ни разсмиват, то родителите често ни шокират.

Организира се театрална постановка извън училище. Едно от децата обаче живее доста далеч и уговорката с майката е да го оставим на предварителнно уточнено място. Да обаче спектакълът се забавя, съответно се забавя и тръгването. Вече в автобуса всички са строени, преброени и потеглят. В това време звъни телефонът на госпожата именно на това дете:

– Алооооо! Госпожа! Къде сте бе?!

– Точно тръгваме, не се притеснявайте.

– Ма какво не се притеснявайте бе! Баща ми от един час стои като изпразнен х@й и чака, ай ще ви се не знае!

Няма да ви кажа колко бои смени колежката и как запелтечи. Оставихме детето, ама ние си знаем как се озъртахме да не би някое от другите деца  да е чуло нещо.

Друга майка пък е толко втелясана, че всеки ден звъни и иска домашните, ама подробно ги иска, ако може и направо да й се кажат отговорите. Съответно не я интересува може ли, не може ли колежката да говори в този момент, жената си иска своето. Та звъни тя за стотен пореден път, ама госпожата точно в този момент си готви нещо, щото и тя е човек, не е на работа в момента, пък и у тях чака отбор гладни народи.

– Алоооо! Госпожа, може ли домашните за утре?

– Да, да. Само момент. Може ли да Ви звънна след малко, че имам нещо на котлона?

– Аааааа, добре.

Пет минути по-късно майката звъни вече бясна:

– Ма ко напрай ма, жИна?!

Да ревеш ли, да се смееш ли? Оставяш манджата и действаш.

Колежка пък има школа за частни уроци. Звъни майка, която е записала детето си, ама са позакъснели и изпуснали няколко урока, щото са на море и няма да си развалят почивката.

– Алоооо! Здрасти!

Тук и на мен ми е любимо аз да говоря на „Вие“ на човек, когото не познавам, пък той да ми говори сякаш сме яли и пили 100 години поред.

– Здравейте!

– Ти ли си госпожа Петрова?

– Да, слушам Ви.

– Аз съм майката на Петя.

– Коя Петя?

– Петя Танева.

– Извинявам се, ама аз познавам няколко деца с това име, но не зная фамилията им.

– Ми, детой записана при тебе.

– Ааааа, да, кажете.

– Туй нещо почна ли?

– Моля?

– Онуй нещо викам почна ли?

– Кое нещо?

– Дето ши идва Петя де.

– Ааааа, уроците ли?

– Да де, туй нещо!

Туй нещо, дето мяза на онуй нещо, върви го разбери какво е.

По време на онлайн обучението почва часът. Едно от децата вика с всичка сила, а от монитора се чува силна чалга, кънти, не ви е работа.

– Гого, намали музиката, моля те!

– Госпожо, не чувам!

– Именно, намали музиката!

– Не мога! Тате  се напи и прай купон!

– Помоли го да намали, ако обичаш.

– Не ще!

– Добре тогава, иди в другата стая, защото нито ти ни чуваш, нито останалите чуват нещо.

– Каква друга стая бе, госпожо! Той озвучава целия квартал, вий друга стая!

Колежка проверява тетрадките и пише рецензия „ Внимавай повече с изписването на буквите. Побързай, защото изоставаш с материала. Родител:…..“. На другия ден детето се връща и носи тетрадката. Под рецензията на госпожата има друга от бащата „ Ако много бързаш, Фани бързия влак! Учител:…..“. Влака тя не хвана, но тая тетрадка стои в музея на училището и до днес.

В първи или втори клас правят проверка на думички с множествено число. Дадени са няколко думички, за да се провери правилното изписване. Едната от тях е „картоф“.  Мила вдига ръка:

– Готова съм!

– Кажи, Миле.

– Пише се с „В“.

– Как с „В“? Ти направи ли проверка?

– Да.

– И каква е тя?

– Морков!

– Как морков?

– Ами нали се пише „моркови“, значи се пише картоВи!

Емииии, зеленчуци са, върви спори.

В час по български при малките колежката говори за правописа на думите:

– Винаги правим проверка със сродна дума. Това са думичките с еднакъв корен, нали помните?

– Дааааааа!

– Добре тогава. Запишете думата „шевица“ и направете проверка със сродна думичка.

Марти вдига неистово ръка:

– Аз да кажа! Аз съм готов!

– Кажи, Марти.

– Пише се „шИвица“!

– Ама каква „шИвица“, Мартине?! Ти направи ли проверка?

– Да!

– С коя дума?

– С думата“шив“.

– Ама каква е тая дума, няма таква дума в българския език!

– Ама как да няма бе, госпожо!

– Добре, какво е това“шив“?

– Ми това е мъжът на кака Ананди от „Малката булка“!

Не знам кой е мъжът й и коя е малката булка, ама направо объркаха граматиката на децата с тия сериалки!

Хич не ми се мисли какво ни чака, ама хич!