ОТ: ТРАЯНА
Наближава с космическа скорост началото на учебната година. И си казвам – я да припомня бисерите от миналата, че тая ще има двойно и тройно повече, не се съмнявайте. И ако си мислите, че само учениците ни разсмиват, то родителите често ни шокират.
Организира се театрална постановка извън училище. Едно от децата обаче живее доста далеч и уговорката с майката е да го оставим на предварителнно уточнено място. Да обаче спектакълът се забавя, съответно се забавя и тръгването. Вече в автобуса всички са строени, преброени и потеглят. В това време звъни телефонът на госпожата именно на това дете:
– Алооооо! Госпожа! Къде сте бе?!
– Точно тръгваме, не се притеснявайте.
– Ма какво не се притеснявайте бе! Баща ми от един час стои като изпразнен х@й и чака, ай ще ви се не знае!
Няма да ви кажа колко бои смени колежката и как запелтечи. Оставихме детето, ама ние си знаем как се озъртахме да не би някое от другите деца да е чуло нещо.
Друга майка пък е толко втелясана, че всеки ден звъни и иска домашните, ама подробно ги иска, ако може и направо да й се кажат отговорите. Съответно не я интересува може ли, не може ли колежката да говори в този момент, жената си иска своето. Та звъни тя за стотен пореден път, ама госпожата точно в този момент си готви нещо, щото и тя е човек, не е на работа в момента, пък и у тях чака отбор гладни народи.
– Алоооо! Госпожа, може ли домашните за утре?
– Да, да. Само момент. Може ли да Ви звънна след малко, че имам нещо на котлона?
– Аааааа, добре.
Пет минути по-късно майката звъни вече бясна:
– Ма ко напрай ма, жИна?!
Да ревеш ли, да се смееш ли? Оставяш манджата и действаш.

Колежка пък има школа за частни уроци. Звъни майка, която е записала детето си, ама са позакъснели и изпуснали няколко урока, щото са на море и няма да си развалят почивката.
– Алоооо! Здрасти!
Тук и на мен ми е любимо аз да говоря на „Вие“ на човек, когото не познавам, пък той да ми говори сякаш сме яли и пили 100 години поред.
– Здравейте!
– Ти ли си госпожа Петрова?
– Да, слушам Ви.
– Аз съм майката на Петя.
– Коя Петя?
– Петя Танева.
– Извинявам се, ама аз познавам няколко деца с това име, но не зная фамилията им.
– Ми, детой записана при тебе.
– Ааааа, да, кажете.
– Туй нещо почна ли?
– Моля?
– Онуй нещо викам почна ли?
– Кое нещо?
– Дето ши идва Петя де.
– Ааааа, уроците ли?
– Да де, туй нещо!
Туй нещо, дето мяза на онуй нещо, върви го разбери какво е.
По време на онлайн обучението почва часът. Едно от децата вика с всичка сила, а от монитора се чува силна чалга, кънти, не ви е работа.
– Гого, намали музиката, моля те!
– Госпожо, не чувам!
– Именно, намали музиката!
– Не мога! Тате се напи и прай купон!
– Помоли го да намали, ако обичаш.
– Не ще!
– Добре тогава, иди в другата стая, защото нито ти ни чуваш, нито останалите чуват нещо.
– Каква друга стая бе, госпожо! Той озвучава целия квартал, вий друга стая!
Колежка проверява тетрадките и пише рецензия „ Внимавай повече с изписването на буквите. Побързай, защото изоставаш с материала. Родител:…..“. На другия ден детето се връща и носи тетрадката. Под рецензията на госпожата има друга от бащата „ Ако много бързаш, Фани бързия влак! Учител:…..“. Влака тя не хвана, но тая тетрадка стои в музея на училището и до днес.

В първи или втори клас правят проверка на думички с множествено число. Дадени са няколко думички, за да се провери правилното изписване. Едната от тях е „картоф“. Мила вдига ръка:
– Готова съм!
– Кажи, Миле.
– Пише се с „В“.
– Как с „В“? Ти направи ли проверка?
– Да.
– И каква е тя?
– Морков!
– Как морков?
– Ами нали се пише „моркови“, значи се пише картоВи!
Емииии, зеленчуци са, върви спори.

В час по български при малките колежката говори за правописа на думите:
– Винаги правим проверка със сродна дума. Това са думичките с еднакъв корен, нали помните?
– Дааааааа!
– Добре тогава. Запишете думата „шевица“ и направете проверка със сродна думичка.
Марти вдига неистово ръка:
– Аз да кажа! Аз съм готов!
– Кажи, Марти.
– Пише се „шИвица“!
– Ама каква „шИвица“, Мартине?! Ти направи ли проверка?
– Да!
– С коя дума?
– С думата“шив“.
– Ама каква е тая дума, няма таква дума в българския език!
– Ама как да няма бе, госпожо!
– Добре, какво е това“шив“?
– Ми това е мъжът на кака Ананди от „Малката булка“!
Не знам кой е мъжът й и коя е малката булка, ама направо объркаха граматиката на децата с тия сериалки!
Хич не ми се мисли какво ни чака, ама хич!