ОТ: ТРАЯНА

У нас панаирът винаги е пълен, няма лабаво, братче! Маймуната обикновено съм аз, ама ако си мислите, че и другите падат по-долу, направо не сте познали! Както стана ясно вече, пуша си аз по всяко време, но вкъщи не.

Сутрин със залепнали очи слагам кафето, сетне всичко останало. Пък то, да ви кажа, никак не е малко. Излизам на терасата, проверявам нета, после душ и пак на терасата. Ама, за да не закъснявам, обикновено правя и по няколко неща, докато кадя като „Циганска любов“ по време на мъгла и южен вятър. Ту грим, ту дообличане, ту някоя дрънкулка слагам между яките дръпвания на дневната доза наркотик.

Днес обаче реших да се правя на жена. Извадих си мадамските ботуши и установих, че мога да ги обуя. Дотук добре! Виж, закопчаването се оказа мисия невъзможна! Може ли на човек прасците му да надебелеят?! Абсурд! Че и само единият! Пришки ми излязоха на ръката да дърпам пустия цип, пушек взе да излиза и през където не е излизал, няма и няма. Мъжо още не е тръгнал и макар да знам, че ще ме спука от подигравки, го викам като спешна помощ. Щото вече съм ударила минижупа, няма да си развалям аутфита или както там му викат сега тийновете.

– Ааааа, туй е за клещи!

– Сус бе!

– Добре, че гащите ти се разпъват, че все си мислиш, че не си напълняла.

– Напъни де!

– Накъде?

– Нагоре! Закъснявам!

– Къв е тоя прасец, дето извади, то цяло прасе!

– Абе еееееей!

– Готово, ама ще ти спре кръвта, да знаеш. Гледай как бухна като тесто за мекици!

– И какво може да ми стане?

– Нищо, най-много да се наложи да ти режем крака, ако не падне сам до довечера…

Ухили се като ярешка глава и хукна по стълбите, да не го замеря или го накарам нещо друго да закопчее. Накиприх се аз, приведох се окончателно в търговски вид и лееееекинко накуцвайки, поради стегнатия прасец, който само не заквича от зор, шибнах ключа и отпраших.

Три часа по-късно иде съобщение от дъщеря ми : „Къде сиииии?!!!!“. „Що ма?“. „Офффффф!, Ти нормална ли си бе?!“. „Не съм, що?“. „Излизам да пия кафе на терасата и какво виждам?“. „Де да знам. Кот си искаш!“. Праща снимка. „Удар щях да получа ма, майкоооооооооооо! Мозък нямаш ти!“.

Аз вече съм легнала от смях, щото се сещам какво съм направила – от снимката, разбира се. Връщам подобаващ отговор: „Не знам какъв удар си щяла да получиш и кво си помислила, ама нито ти, нито брат ти, пък баща ти хептен! не се надявайте на туй, дето си го помислила! Ай прибери ми патъците на топло, да не ми измръзнат табаните, като се върна!“.Аз едва вървя, патъци ли да хукна да прибирам в бързината, питам ви! Хем съм им казала и много добре знаят, че ако някой от нас с баща им умре, аз ще гледам внуците!