loshitemomicheta

ИСКАМ ДА ЯМ ЩЪРКЕЛ!

ОТ: ЕЛЕОНОРА БОЙЧЕВА

История от преди 5-6 години. Със сина (тогава на 3-4) сме в парка. Търчат с дечурлига, катерушки, кеф. Солидно количество народ. Дотърчава лапето при мен и извиква: – Мамо, искам да ям щъркел! – Моля?! – Оф, щъркел искам да ям. – Ети, щъркелите не се ядат. Радваме им се, но не се ядат!!! – Ядат се! – Добре, ти ял ли си щъркел? – Даааааааааа…. – И къде го яде? – Вкъщи бе, мамоооо! (видимо изнервен) – Ети, ние Не ядем щъркели… (усещам как, обаче, хората около нас хич не ни вярват) – Не е вярно! Ядем щъркели. И ти го правиш вкусен щъркелаааа… Искам да ям щъркееееел!!!.

Сега, ние че сме всеядни. Факт. Че обичам да готвя и да експериментирам, отдава ми се. Ама, вижте, щъркел дома не е припарвал. Камо ли в тенджера! По принцип. Родителите, обаче, леко взеха да се дистанцират от нас, придърпвайки си и чаветата. Все едно и тях ще сготвя. Не тъпия щъркел. Шушукания, ала бала. Ситуация тип „Кольо, маме, да не си посмял да припариш до това дете, дето майка му готви щъркели! Трябва да звънна на Нина, Петя, Елка да предупредя и тях…“. Нали?! Сещате се. Идилично.

Гениално ми хрумва да разрежа напрежението с: -Ети, искаш ли ябълка, маме?! (толкова потна бях последно, когато летяхме за Италия с него и той избяга на летището, а после попита жената до нас в самолета що няма гърди…Относно последното: Пресвета госпожо, ако четете в момента това и сме Ви травмирали премного… Съжалявам! И аз нямам кой знае какво откъм гръден запас, ако това ще Ви донесе доза покой! )

– Не бе, мамо! Искам щъркееееел!!!! – Виж, Ети… (гласът ми хрупа! Нали се сещате за онзи момент, в който ситуацията е шамарена фабрика, но сте сред хора и… ти си прекрасен, толерантен, грижовен родител, и ежедневието ти с твоето отроче преминава в Монтесори практики и хранене с чисто, еко, био корени от репей , задушени на пара и киснали преди това в ранна, утринна роса, накапала от сълзите на самодива… Или поне не глозга щъркелови кълки за закуска!)

– Ети, не е забавно, мамчиии… (цвиля тихо) – Хайде, хапни тази румена ябълчица и ще обмислим какво ще обядваш!!!(просто цвиля) – Стига бе, мамооо (вече и той леко цвили с наследствен тембър) – не я ща тая ябълка! Искам да я занесем вкъщи и от нея да ми направиш щъркеееел!!!

Щрудел, мили мои. Синът ми искаше Щрудел… Та, не бързайте с изводите.. Никога! Не съдете родителите на деца, които искат да ядат лястовици. Щото, може би просто искат краставици. Примерно. Да, да, разбира се, че после самодоволно и надменно погледнах другите родители на площадката. На забавен каданс отметнах невидим кичур коса от лицето си. И заех ярко самоуверената поза тип : „Видяхте ли бе, заблудени люде? Ние Не ядем щъркели… Позволявам ви да се чувствате тъпо! “

(Visited 32 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: март 19, 2021