ИМАМЕ ЛИ ИЗБОР?!

ОТ: МАЯ ЦАНЕВА

До министър Красимир Вълчев
Министър на образованието и науката

Уважаеми министър Вълчев,

днес имам един въпрос – как разбирате думата „избор“? Въпросът е философски, но и чисто практически. Извадих от тълковен речник няколко значения на думата.

Ето ги:
мн. избори, (два) избора, м.
1. Само ед. Избиране, предпочитане измежду две или повече неща. Правя избор. Одобрявам избор. Не приемам избор.
2. Само ед. Разнообразие от предмети или хора, от което може да се избира. Няма никакъв избор на сирене. Богат избор.
3. Само ед. Възможност за избиране, алтернатива. Нямам друг избор, трябва да пиша.
4. Избиране чрез гласуване (за длъжност, за депутати). Таен избор на директор. Местни избори. Парламентарни избори.

И така, бързам, за да не Ви изгубя от времето на правене на избори, защото тези дни Ви е ценно. Всеки избор изисква две възможности. Възможността „А“ за мен, като родител на първокласник, е да учи присъствено и само при нужда да сяда пред компютъра вкъщи. Аз съм готова да платя социалната цена на дни или седмици в онлайн обучение, стига НЯКОЙ, който и да е, да ме обучи на основни педагогически техники. Но никой нищо не казва за това.

Дистанционното обучение е неизбежно, но е важно как ще се случи, а Вие, и ние още не знаем, нали?
Преглътнах и социалната цена – изгубени ползи като работещ човек, много и усилено самообучение и т.н. Но аз съм готова да участвам в реформирането на образователната система, без да се крия зад призрака на ковид заразата и да стана част от екосистема със системна злоупотреба с медицински и други бележки, за да стоят здрави деца заложници на нови и стари страхове.
Училището е социална среда и ново разделение на ученици и семействата по необективни признаци – като страх от зараза на трети лица, ще доведе до разделение на цяло поколение, което ще пострада образователно, социално, икономически.

Г-н министър, защо организирате срещи и поддържате диалог само с родителите, които искат радикални мерки на разделение? Готов ли сте за този избор? Ще понесете ли отговорността да затворите у дома хиляди ученици при нереформирана система за общо образование, нулев или малък опит с комбинирани методи и с доскоро напълно неглижирана система за домашно образование? Това е избор, който ще има последици много години след като Вие поставите подписа си под документа.

Защо не отговаряте на писмата и не чувате другата страна? По-удобно ли е, защото сме по-тихи или по-смели да Ви подкрепим в промяната на статуквото? Ние не сме невидими и мислим, анализираме! Ние също искаме децата ни да са здрави, да се учат, да бъдат от поколение, което помни по-малко линии на разделението от нас. Ние, нека поясня – нашето семейство, също имаме възрастни родители, но имаме нужда да работим. Родителите ни също се притесняват, но се пазим. Знаем, че ако нашето дете – здраво, подчертавам, остане вкъщи седмици или месеци наред, ще пострада повече, отколкото, ако е в училище и се научи да спазва правила и да се се пази и пази околните. Така ще се научи да ни пази.

Уважаеми родители, които желаете децата Ви да се обучават у дома, заради Вашите родители например, отговорете ми: Как родителите Ви или Вие ще понесете социалния и финансов товар на този избор? Готови ли сте да сте отговорни за резултатите от обучението на децата си, защото или ако не разполагате със същия арсенал на знания и умения като учителите?
Разбирам опасенията на семействата, в които има родители с онкозаболявания или с други остри състояния, но вярвам, че МЗ и МОН ще намерят разрешение, което да не компроментира здравето им. Необходимо е.

Но да поговорим и за учителите – те не са само учители, а и хора, които общуват, възпитават, създават общност…Дали те са готови за този експеримент? А тяхното здраве? Попитахте ли ги дали те са готови за индивидуална работа с повече от 3 деца в клас например? Дали 15% увеличение на заплатите си струва да влизат в този сценарий?
Попитахте ли децата си какво искат? Искат ли да са заложници на страховете на нашето поколение или искат да намерят начини да се справят с тази невидима заплаха?

Училището има нужда от реформа и тя няма да се случи, ако Вие, г-н министър, приемете, че страхът е най-добрият съветник. Добрият избор се прави измежду равностойни възможности. Медицинските показатели са обективни показатели. Шубето е голям страх. Чуйте и другата страна по темата, преди да вземете решение и да превърнете класните стаи в театър на разделението. Вирусът се бори с мерки, със сапун и вода, с маски, при необходимост, а не със страх. Помогнете ни да научим децата си на смелост, защото нито вирусът, нито Вие можете да спрете интересните времена, в които живеем.

С уважение,
Мая Цанева

(Visited 603 times, 1 visits today)

Коментар към “ИМАМЕ ЛИ ИЗБОР?!

  1. Георги says:

    Уважаема г-жо Цанева,
    Не заслужавате дори да прочета написаното от Вас!
    Единствената ми мотивация да коментирам безпрецедентното Ви, неморално и обществено вредно изказване е, за да Ви кажа, че има и отговорни към себе си, семейството си и обществото хора и те заслужават да се чуе тяхната позиция! Обществената значимост на правото на информиран избор за безопасно обучение на децата им, който Вие незнайно защо се опитвате да опорочите, може да доведе до значителни или трудно поправими, включително непоправими, вреди за живота и здравето на хората, които искат този избор. И това по никакъв начин не засяга Вашите права, уважаема госпожо! Напротив, Вие с Вашето изказване искате да ограничите основно и ненакърнимо конституционно право на гражданите на тази държава – правото на живот и здраве!
    Знаете ли, че чл. 61 от Конституцията изисква от гражданите да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на бедствие, каквото по дефиницията на Закона за здравето е извънредната епидемична обстановка, включително и да търпят въведените от държавата мерки и ограничения с цел защита и опазване на живота и здравето им. А знаете ли, че в момента, заради такива като Вас, които поставят личното си благополучие над общественото здраве целите да ограничите нашето право на закрила на здрвето ни от страна на държавата. А чули ли сте, че световната, а не “измислената” пандемия е предизвикана от заразна болест, която е достигнала до епидемично разпространение с непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. А знете ли, че имате гражданска отговорност, която не е само правна, но и морална.
    В свое решение, Конституционният съд, пстановява следното:
    “При наличие на обявена извънредна епидемична обстановка е ясно, че е застрашено не само конституционно гарантираното право на живот и здраве на всеки човек, но и на определена общност. Това състояние застрашава по изключително сериозен начин не само посочените права, но може да засегне и други основни права и свободи. Когато възникне такава обстановка е безспорно, че гражданите са призвани да отдадат предимство на защитата на ценностите от най-висш порядък пред защитата на техните граждански права и свободи. Причината за това е, че рискът от погубване на човешкия живот и увреждане на човешкото здраве е заплаха за всички други човешки права и свободи, както и за демократичния ред.”
    И последно, държа да Ви информирам за конституционната забрана за злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. В случая, уважаема г-жо Цанева, Вие искате да злоупотребите с правото на образование, което не е само Ваше!
    Извинете ме за невежеството, но мога да да намеря разумна причина за Вашето желание! Надявам се г-н Вълчев да Ви приеме на срещата в петък, за да можете да погледнете в очите с “убедителните” си доводи хората, които защитават собственото си право на здраве и да им кажете, защо е толкова важно за Вас да им попречите да го упражнят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Публикувано: август 18, 2020